Интервю с Мирелчето /~*Tequilla sunrise*~/

1.От първата серия на сериала ли започна твоето увлечение по него или от по- нататък?
-Амиии аз седнах да го гледам чаак към 40 и някой епизод, преди това все не намирах време. Но още с първия епизод, който видях станах върл фен Бързо- бързо изтеглих предните епизоди от тука и наваксах
2.Колко време го чакахме в България... Ти чакаше ли го отпреди да го рекламират или научи чак тогава за него?
-Айде сега ще се изненадате 100% ИЗОБЩО и идея си нямах, че тече "Зоро" или че има "Зоро"... По- късно наваксах с предзоровската истерия, четейки началните страници на "Общи приказки"
3.Я сега кажи честно... историята или Крис те завече пред екрана в 17.00?
-Оууу, определено историята Преди "Зоро" Крис го бях гледала само в "Имението" и го мислех за неособено хубав и доста слаб актьор. Просто ролята никак не го е разкривала. След "Зоро" наистина се убедих в таланта и красотата му.
4. Повечето хора бяха недоволни от каста първоначално, ти хареса ли го?
-Да, въпреки, че принципно нито за Марлене, нито за Крис имах добро мнение, в този сериал ми харесаха още в началото. Не само те. Изобщо, страхотно е, че каста съставен от по- непознати актьори за нашата публика, така сериала беше много по- вълнуващ и интересен за аудиторията.
5. Хайде сега си представи теленовелата с Паола Рей в главната роля!
-Ааахахахах, това съм си го представяла стотици пъти и винаги ми е било супер смешно! Писнало ми е да я гледам навсякъде. Залагането на познати лица хич не работи след преминаването на определена граница и точно така щеше да стане и тук.
6. Би ли живяла в епохата, в която се развива действието, независимо от рисковете които са дебнели навсякъде?
-Определено бих, толкова пъти съм си мечтала... Имало е и чест, и дълг, и възпитание, и красота... Всичко е било истинско и света още не е бил опитомен. Просто мечта... Без да се замисля отивам, само дайте машната на времето!
7. Харесваш ли модата по онова време, би ли се обличала така? Изобщо разнищи някой доволно дълъг локум по посока костюмите в сериала – конкретно любими рокли, чий стил не харесваше... – каквото се сетиш!
-Ами, то това в сериала е някакъв стил, събирателен от три столетия - 1600, 1700 и 1800. Такова чудо никога не е имало. Ту рокли с корсет и деколте, ту с висока талия, ту с презнамки, ту с буфан ръкав... Но именно затова е толкова красиво и ехх... да не ви казвам колко пъти съм си мечтала да облека подобна рокля. Любими рокли... Тези на Марианхел в последните епизоди. Синята с цветята и една бежова на цветя също. На Есмералда- тези в първите серии. Черните траурни, червената, с която беше в джунглата с Диего, и имаше една... черна пола с бял корсет и червен пояс, носеше я с цвете в косата. Алмудена имаше най- хубав стил по време на целия сериал. Много съответстващ и на възрастта й, и на красотата й, в хубави цветове... Хич не ми се нравеха чисто белите рокли на Марианхел, все едно беше само по корсет и фуста Да не говорим за този на Мария Пия след като свали расото! То не бяха едни смешни рокли, лоши десени, ужасни квадратни деколтета...
8. По мои наблюдения (и секретни шпионски разработки Cheesy) „Зоро” предизвика невиждан интерес сред хората в България. Намираха ли се негови любители сред познатите ти в ежедневието? Кой най- много те е изненадал с това, че е прогледал подобни продукции заради „Зоро”?
-Оооо ама наистина невиждан интерес! Някакви хора, които изобщо няма да предополжиш, че ще седнат да гледат сапунката в 17 часа изведнъж се изцепваха "Ааа, айде, че ще изпусна "Зоро" ! " В кафето при мама едни общи работници на по 40-50 се изсипваха в 5 да гледат, също двама приятели на тате, бизнесмени, супер преуспели всеки ден си го гледаха на джиесемите... Абе, всеобща зоровска истерия
9. Всички сме луди фенове до известно време, но после забравяме бързо- бързо. Досега само феновете на „Бедната Настя” не го направиха. Ще им отстъпваме ли?
-Аааа да се надяваме, че няма! Те наистина имат страхотно постоянство, вече 3 години от финала на БН у нас, а форума още е сред най- активните. Браво, браво, дано и ние успеем да поддържаме форума, хубаво ще е... Заслужава си продукцията още внимание.
10. И в едни от най- любимите ни сериали актьорите просто си играят неестествено и всички го признаваме. А в „ Зоро”?
-Ммм, определено играеха много добре всички! Особен Марлен толкова естествено предаваше емоциите, все едно гледам нещо на живо. Даже няколко пъти съм пускала сълзички само от нейни физиономии.
11. Тука те оставям сама да развиваш теми като ти казвам само едно – Хумора в сериала...
-Е, не, НЕ! Няма просто такъв смях! Не знам как го бяха догодили, но толкова тънко, дори в най- напрегнатите моменти хумора си дълбаеше неговото коритце! Досега такъв майтап в латиноамерикански сериал не бях срещала. Някои от лафовете още ме съсипват. "Не ти ли харесва да се въргаляш с мен в сеното, Каталина?"
12. Направи подробен анализ на най- любимия си персонаж. Близък ли е до твоя характер? Привърза ли се към него?
-Иди ми, дойди ми, ама все пак, колкото и да е комерсиално, Есмералда, главната героиня ми стана любим пресонаж. Не е типичната сладникава, бедна и страшно добра красавица, която приема всичко за чиста монета и циври по цял ден. Красива, борбена, луда, хитра, непокорна - идеал за жена! Честно казано, гледайки я беше почти все едно да гледам себе си в тези ситуации, особено в началото. Много се привързах към Есме, да, особено към Есме в първите серии.
13. Кои според теб са най- силните епизоди на сериала?
-Охоо, направо давам класация
1. Първия епизод - страшно вълнуващ, всичко тепърва започва, куп весели моменти...
2. Есме ражда - ПЛАКАЛА съм на сцената с раждането! Беше просто невероятно... Адски силно, истинско и човешко беше.
3. Балът с маски - Много напрегната работа беше! Дочакахме я тая развръзка.
14. Къде усещаше недостатък в „Зоро”?
-Ааа, имаше доста несъответствия, пропуски и прочее, но за мене те само привързваха зрителя повече към сериала.
15. Признавай честно, че всички изучихме методите за мъчение на Монтеро! Все пак сериала „Зоро” грабна ли те повече от пълнометражните филми?
-Дааа, много повече! Доубедих се в това след като докато течеше сериала изгледах два три пълнометражни филма за "Зоро". Хич не ме развълнуваха така. Все пак за толкова епизоди имах много по- голяма част да се привържа към персонажите и да се вълнувам с тях.
16. Кои са трите неща, които изстреляха сериала на върха дори преди да е бил излъчван никъде според теб?
-1. Популярният герой, който примамваше с това да е представен по нов начин.
2. Кастът. Опитни актьори, които почти не се бяха изявявали в подобен вид сериали, пък и все красиви... Как да не ти се догледа?
3. Обещаваща продукция беше, и това личеше още с появата на логото на "Сони пикчърс".
17. Разбиранията на хората от времето на „Зоро” и сега са коренно различни. Към кой модел на поведение и към кои ценности клониш повече? Тогавашните или сегашните и защо?
-И тогава и сега е имало хора и ХОРА, но по онова време общоприетите морални ценности са били много по- завишени. Мъжете са били възпитавани в истинско мъжество, а жените от малки са били учени на първо място да са жени... Е, и сега има десетки преимущества в сравнение с тогава, но все пак предпочитам времето на истинските неща... предишното.
18. Като се замислиш, без пристрастия, кой актьор изигра ролята си най- добре?
-Лули Боса. Героинята й премина през доста фази и тя така умело го пресъздаваше, че да се очудиш! Когато се съвзе от болестта например, лицето й направо грееше. И то не от грим или светлина, а просто отвътре. Ето това е да си актьор!
19. Сподели и вълненията си около песента “Amor gitano”, ако има такива.
-Всеки път като я чуя и настъхвам. Текста е изключителен, нещо като адски силен обет във вярност, продиктуван от съдбата. Музиката, гласовете на Алехандро и Беонсе... Ох, даже сега ме "полазиха мравки"
20. Научи ли те на нещо „Зоро” или беше поредната развлекателна сапунка?
Смейте се вие, но ми даде сили да се боря, да отстоявам своето и да търся само истинските неща... силните.
21. А ние, от форума на сериала? Хайде кажи и една- две лоши приказки за нас :Р А може и не много лоши, хаха. Абе излей си душата.
-Ооо, около форума на сериала се запознах с много симпатични хора, за което се радвам, наистина! Юлето, Кати... кой ли още не. Голям смях падаше из раздела Ако не бяхте вие и форума надали щях да помня сериала с толкова приятни изживявания, вълнения и бисери! Щеше да е глупаво да гледам "Зоро" и после да няма с кой да обсъдя серията. Пу, добре, че сте тука!
22. Сравняваш ли мъжете сега с мъжете тогава, когато стане дума за любов?
-Да, и това ми пречи да намеря някой "достоен" за мене Ехх, ако можеше и сега да си имаме едни красиви, състоятелни, образовани и възпитани защитници на честта и правдата!... Мне, само мазни лигави фешъни, от които даже аз съм повече мъж. И сега има изключения, ама то на едните изключения живее ли се?!
23. Коя реплика от сериала ще помниш дълго време?
-Ооо, всичките смешни, просто съм падала от където седя Особено когато Писаро каза със супер сериозно темерутско изражение на Каталина "Не ти ли харесва да се въргаляме в сеното?!"
24. Не само за „Зоро”, но и попринцип... Разграничаваш ли актьорите от ролите им или за тебе Лео ди Каприо е Джак Доусън, А Марлене е Есмералда?
-Разграничавам ги та, как! Не съм от ония лудите фенки, които в писъмцата си се обръщат към актьора с името на някой негов герой. Все пак това е просто професията им.
25. Кажи си сега каквото не съм те попитала, а си искала и те пускам да си ходиш!
-Хахаха парадокс, парадокс, все пак тия въпроси са мое дело и... ПИТАХ СЕ ВСИЧКО

Автор: ~*Tequilla sunrise*~

По-добрата двойка

Алехандро и Алмудена-Алехандро и Юмалай

При тези двойки се получава т.нар.любовен триъгълник.Трябва да отбележа,че и Алмудена,и Юмалай по свой начин успяват да направят щастлив Дон Алехандро.
Само че има нещо друго:
За Алехандро Юмалай е просто един хубав спомен.В нея той вижда починалата си съпруга Рехина(Юмалай и Рехина са сестри).Юмалай е един "призрак".И всъщност не Юмалай прави щастлив Алехандро,а споменът за Рехина.
А Алмудена е истинска,Алехандро се влюбва в нея просто защото е тя,а не защото прилича на някоя друга.Не случайно имено те се женят,беше една страхотна сватба.Но много по-интересна беше първата брачна нощ т.е.извънбрачна нощ-вместо с Алмудена Алехандро беше с Юмалай.На мен лично това ми направи лошо,ама мноооооооооооооого лошо впечатление!Все се чудя кой е по-виновен-дали Алехандро,който не успя да устои на спомена за Рехина или Юмалай,която не се замисли,че той е вече женен мъж.
Много ме изненада и начинът по който реагира Алмудена когато разбра за случилото се между тях-очаквах повече да се ядоса,да вика...а и дори да напусне Алехандро.
Но в крайна сметка имаше HAPPY END А Юмалай като че ли разбра,че не може да раздели това семейство и си отиде с цялото спокойствие на света.

Поздрав от vvv за наближаващите празници: Поздравявам Ви с настъпването на коледните и новогодишните празници!!!Бъдете живи и здрави,усмихнати и щастливи!!!Нека всичките Ви мечти станат реалност!Целувки от мен и се надявам скоро да се запозная с Вас наживо!

Автор: vvv

Видео на броя

Видео: __andrea__

Текст-~*Tequilla sunrise*~
Това просто в хармония са съчетани текст на песента и сцените. "Обичам радостта ти" - Есме се смее, "Обичам тъгата ти" - плаче, "Обичам те в кризите ти" ..., който знае испански много би му въздействало.

Аксесоарите на героите

1.Перуката на отец Томас 2.Костюма на Зоро/Шапката, маската, наметалото и шпагата/
3.Медальона на Есмералда/богатството на Сара Кали/
Автор: §»super_didi & Friend«§

Забавни фразички от сериала

1.Диего: Може ли да си извадя шпагата?(Когато с Есме се бяха оплели)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
2.Есмералда - Ще ни хванат ако продължаваме да се въртем!
Зоро: Тихо...Торнадо наведи се!
Есмералда - Самонадеян сте!Да не мислите че конят ще ви послуша...Това е прекалено!...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
3.Диего:Как ви се струва?(прави фокус с розата)
Есмералда: Струва ми се,че всички мъже в този град са обучени да рботят в цирка.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
4.Есмералда: Какво става,господине,нали щяхте да ме защитавате?!
Диего: Ааа само почакайте да видите какво ще извадя(бръква в шапката си и вади малко пухкаво зайче,после го подава на Есме)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
5.Монтеро: Може би щеше да е по-добре,ако бяхте станали като баща си.От вас щеше да излезе един чудесен ефрейтор
Диего:Е,тогава радвайте се,Монтеро,че не е станало така,защото тогава щях да заемам вашия пост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
6.Диего: Нищо не става ако не съм в черно...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
7.Гарсия: За парченце шунка ще доведа и Зоро и жената тук вързани!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
8.Диего и Есмералда са до реката бягат от канибалите и Диего подава нещо а Есмералда да се намаже...
Есмералда : Какво е това - вуни ужасно!
Диего : Тогава най - добре да продължа сам!...
Есмералда : Защо?...
Диего: Кала - кала надушват човешка плът...Не искам да открият и мен щом надушат теб...
Есмералда - Дай го...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
9.Есмералда:знаеш ли,че съм омъжена?!
диего:но ти нали...
есме:да,овдовях пред олтара!
диего:знаех,че си опасна,но чак пък толкова!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
10.Писаро на Каталина: Не ти ли харесва да се въргаляш с мен в сеното?

Автор: §»super_didi & Friend«§

Нови проекти на актьорите след "Зоро: Шпагата и Розата"

Хари Гейтнер-Клетвата el juramento-Telemundo 2008
Освалдо Риос-El juramento-Telemundo-2008
Артуро Пениче-En nombre de amor Televisa-2008

Автор: __andrea__

Продължение на "Зоро: Шпагата и Розата"

2 глава

- Но какво ще правим, господине?! – каза момичето уплашено и задъхано, като с мъка се задържаше на повърхността, държейки се за силните, загорели рамене на Алехндро, покрити от тънката, подгизнала риза.
- Тихо, госпожице, поемете си дъх и не роптайте, иначе ще ни хванат. – Алехндро я дръпна под водата, като тя успя едва да си поеме дъх в последния момент. Те преплуваха големия кей за съвсем малко време, което обаче на момичето, едва живо, без въздух, се стори като век. Алехндро се учуди защо тя не плува, но после без да мисли я задърпа за косата нагоре, за да изплуват от другата страна, скрити в тъмнината между брега и дъските на кея. Чуваха се силни плясъци от размаха, с който моряците се придвижваха настървено към тях. Двамата изплуваха и си поеха шумно дъх. Момичето пак се хвана отчаяно за него.
- Ще ме потопите, какво правите!
- Аз съм жена и трябва да се удавите доброволно дори, за да ме спасите! – каза тя и гордо надигна лице над водата още повече.
- Защо не плувахте?! Сега ще ви се наложи, те са след нас! Хайде, поемете си дъх! – потопи я заедно със себе си, но тя го удари в гърба и излезе отново над водата заедно с него.
- Имам вериги на краката, гупако, какво си мислите! Престанете да ме потапяте и издигате! Все едно насила ме превръщате в дебнещ крокодил! Няма да направя ни йота усилие повече, кълна се, оставам тук!
- Знаете, че ще потънете много бързо, ако не се държите за мен!
- За вас?! Все едно един пън би могъл да ми помогне да изплувам!- Алехндро я погледна учудено, но стисна зъби:
- Сега ще направите поне малко усилие, трябва да преплуваме през това мъртво течение, преследвачите ни не ще успеят след нас и ще бъдем защитени.
- Не, глупако! Щях да се оправя, ако не се бяхте намесили, сега ми остава само да умра достой... – той се потопи и тя отново едва успя да си поеме дъх, преди Алехандро да я повлече за веригата, свързваща краката и в клопка, плувайки устремено през бурното течение. Колкото повече се бореше да разпори хищното течение, то толкова повече го дърпаше назад и надолу, а тежестта на момичето съсипваше ръката му и той плуваше непохватно. Момичето се бореше трудно с желанието си да отвори уста, липсата на въздух изгаряще дробовете й, водата я натискаше надолу, бързината, с която се движеха жулеше широко отворените й от болка и ужас очи и тя започна да се успива за последен път. „Дръж се още малко, красавице, още малко!” – молеше се Алехандро и се бореше с още по- голямо настървение с водата. За няколко минути бе достигнал предела на силите си. Дори Зоро не можеше да се бори лесно с природата. „Слава Богу”, помисли си той, когато усети, че телата им попаднаха най- сетне в спокойни води.
****
Елена се загледа в тъмните, зелени очи, пронизващи я на сантиметри от нея и почувства странна слабост. Имаше чувството, че е съвсем мъничка и лека, че може да литне или да изчезне вдън земя, ако тези зелени очи го пожелаят. Мъжът облиза леко устните си, загледан в нея и започна да се приближава. Сантиметрите, които трябваше да преборят не бяха повече от три, но за Елена изглеждаха километри. Всичко вървеше с толкова бавен ход... Защо беше тук, какво бе това в ръката й и защо й трябваше? Не знаеше нищо. Той се приближи до устните й, засмя се криво и я отблъсна, изтръгвайки бутилката от ръката й. Тя се удари обратно в бара и веднага се опомни. В очите й се прочете първо учудване, а после яд и унижение, задето бе така грубо и подигравателно изтръгната от току- що открития прекрасен свят.
- Стига си ме оплитала в чара си, крадло! – каза нейния блян, превърнал се мигновено в ироничен звяр. Тя не искаше да се бори, просто посърна в гневен срам.
- Не съм никаква крадла, господине, бъдете така добър да не ме обиждате.
- Така ли? А каква сте, оспожице, за да влизате в, кръчма, която не работи? Определено не сте скитница, ако съдя по дрехите ви. – „Колко жалко, че трябва да се държа така с тебе, хубавице”, мислеше си мъжът, „Но никой няма да смущава покоя на бащиния дух толкова скоро!”
- Не съм скитница, не съм крадла, а още по- малко съм луда или каквото и друго да предположите!
- О, извинете! А може би сте хроцигня? Или не, направо принцеса! – изсмя се мъжът.
- Открихте истината, драги ми непознати. Аз съм именно принцеса. Но това сега не е от значение.
- Бога ми, моля, простете, че не ви познах – принцесата на отчаяните крадли! – каза и се поклони.- Елена се отказа от примирението си, защото новото чувство в нея отслабна, а и непознатият й ”лазеше по нервите като буболече”, както казваше
Емилио.
- Вижте какво нахалник такъв... О, днес ми върви само на разпри! – каза тя и обърса отчаяно челото си с ръка, придържайки роклята си с другата. Чу се отмерен тропот.
- Претърсете всички сгради! – Очите на Елена се разшириха.
****
- Не знам, татко... Ти поне си обичал, нещо те е водело през всички трудности. – Фернанда прехвърляше едно жълто цветенце през пръстите си – а аз съм идеалист, чиито идеи всички приемат като пъклени планове. Нямам пътеводна звезда, нямам рамо, на което да се опра. – тя се засмя – Дори нямам такова, на което да сънувам, че мога! Всички казват, че приличам само на тебе, татко! Защо не съм те познавала поне като дете? Не търся съпруг, всички са толкова смешни, че не знаят и не умеят даже четвърт от това, което зная или мога аз. Стига ми любовта на семейството ми. Знаеш ли, града толкова се е променил за тези шестнадесет години! Кръчмата, в която мама каза, че си пребил Алфонсо от ревност, вече е модерно кафене с какви ли не десерти и модерна мебелировка. В мисията, която си искал хиляди пъти да разрушиш има над сто и петдесет монахини. Е, отец Томас все още е начело, макар и твърде стар. Имението де ла Вега сега е още по- голямо, а затвора „Каяо” се управлява от Гарсия. Той е много болен, но преживява всяка следваща година само за да опита новата реколта вино – Фернанда се усмихна вяло. – А мен ме смятат за ужасен злодей, само защото съзнавам, че града трябва да се управлява с малко повече далновидност и контрол. Никой не иска да признае, че не може цялото население да се храни от парите на фамилията ни и да плаща само символични данъци. Опитвам се да вразумя чичо ми, Алехндро, но той още не разбира особено добре. Знаеш ли, всички са в ужас от новия комендат, но аз смятам, че може би той е ключа към новия живот на града ни. Ех, ако беше тук поне ти щеше да се застъпиш за идеите ми, сигурна съм. - Стана и изтърси роклята си от накъсаните в нея цветчета.-Трябва да оправим портрета ти, толкова се е зацапал от последните бури! – изтри малкото, пожълтяло изображение на Фернандо Санчес де Монкада вградено в надгробната плоча и се усмихна леко – С теб бихме покорили целия свят заедно! – Луната беше пълна, а вечерта топла. Фернандо Санчес сякаш се усмихна от миниатюрния си портрет.
****

Есмералда решеше дългите си коси със замислено изражение. Беше все така красива, сякаш близо двадесетте години от полседните й приключения не бяха изминали. Все пак, тридесет и седем не са толкова много, мислеше си тя. А и Диего всеки ден я караше да се чувства отново почти дете. Той също все още събираше по десетина сърца при всяко излизане до пазара. „Е, бройката е паднала с 5”, шегуваше се той. Всичко случило се вся ужас в сърцето й, но обмисляйки нещата спокойно разбра, че децата й вече са големи и смели както бяха тя и любимия й навремето и в гърдите й се надигна оново странно, задушаващо и хубаво чувство, предвиждащо приключения. Миноса? Това, което бе изрекла Асусена преди смъртта си тормозеше ума на Есмералда цялата вечер. Какво значеше това, че тя трябва да намери потомството на брат си?!
Новият комендант също не само вся страх в сърцето й, но и й напомни за ужасите изживени преди толкова години под владението на Рикардо Монтеро. Но все пак страхът не надви в душата на Есмералда. Осъзна, че не е имала нужда от вечно спокойствие, а от това, да се бори за него, да го спечели и да си почине за следващата битка. Благодареше на светците, че почивката бе достатъчна за да могат тя, Алмудена и Мария Пия да отгледат здрави и смели деца. Не, вече нямаше страх в нея. Последната победа отпреди двадесет години й даваше усещане за непобедимост. „Дано това не ми изгирае лоша шега”, помисли тя.
Докато се гледаше в огледалото към нея се приближи Диего и целуна ключицата й.
- Виждам пламъка в очите ти, Есмералда. И ти слагаш на душата си моя грях, нали, любима?
- Ние сме силни Диего, няма шанс само един злодей да ни възпрепятства. – Диего взе четката за коса от ръцете й, остави я на тоалетката и понесе Есмералда на ръце към леглото.
- Толкова си красива! – целуна устните й и врата й, прикова ръцете й високо над главата, карайки я да забрави за всичко. Тя отвърна на ласките му и всичко изчезна. „Господ е благословил онези, които толкова дълго задържат съкровището на страстта.”
****
- Знаеш ли каква отговорност е това, Мигел? Да бъдеш свещеник не означава просто да правиш добро, ами и да пазиш ужасни тайни, които са ти били изповядани, да пазиш мисията от скверните набези на хора като новия комендант... За мене е добре дошло, защото вече съм твърде стар и болен, но помисли за живота си. Сигурен ли си, че искаш да направиш точно това?
- Готов съм да наследя делото ви, отче Томас. Сигурен съм. – каза Мигел и погледна дебнещо зад рамото на отеца, където една красива монахиня бършеше прахта по сложните орнаменти на един стол. Прокле себе си за волността. – Ако не аз, кой би бил по- подходящ да управлява обителта? Вие сте ме възпитали, вие поведохте сърцето ми към Божията любов. Единственото, което искам е да се отдам на Него.
- Ако си сигурен в решението си с радост ще предам мисията в ръцете ти, Мигел. Ти си отговорен младеж и Господ ще е доволен от службата ти при него.
„Обичам те силно, Господи. Но прости ми, бих служил и на дявола за да разбера името й” – помисли Мигел, загледан в полите на монахинята. Те усети, че я наблюдават и се отдалечи от отеца и красивия младеж.

****
Адалина вдъхна дълбоко аромата на розово масло, пропил се в целия апартамент. В „Паласио Реал” в Мадрид, кралския доврец, от който бяха управлявали пет поколения испански владетели, вече имаше кътче, притежание на Адалина. С четиринайсетте си просторни помещения апартаментът, предназначен за нейн дом не беше един от най- големите, но представляваше висша чест да бъдеш настанен там, защото именно в стаите на това жилище бе обитавала приживе предишната кралица, Мария Луиса Бургос де Кастийя. Всяка стая бе съвършено и хармонично обзаведена. Всичко, до най- малкия детайл беше в спокойно съгласие със събратята си от мрамор, абанос, злато и скъпи платове. С подобно настаняване всеки би бил доволен, но тя правеше изключение. Спалнята, поръчана специално за Адалина беше само началото на промените в помещенията и правеше изключително впечатление. Тя бе пожелала още преди пристигането си да се замени разкошното, високо легло с балдахин и стотици орнаменти с друго, дълго и широко по единадесет стъпки, с огромна, висока седем метра табла от венецианско огледало, която позволяваше на нея и любовниците, които скоро щеше да заплете в мрежите си да се наслаждават на сладострастните й извивки и отрепетирани изражения в спалнята. За да бъде напълно уверена, че ще я видят, Адалина помоли и за огледало, което окачиха над екстаравагнтното легло. Огромната й спалня щяха да застилат през ден и половина с различни животински кожи от далечни континенти, а в двата края на таблата вече се помещаваха два нейни портрета, изрисувани направо върху огледалото с кръв от андалуския жребец, който за свое нещастие си бе позволил да я хвърли от гърба си по време на първата й разходка из Мадридските полета по време на предшно нейно посещение преди няколко седмици.
Залата за приеми приюти два живи африкански жирафа, принудени да стоят в отдалечените противоположни ъгли на помещението в тесни залтни клетки, едва позволяващи им да помръднат, все едно, че бяха стайни растения. Още днес Адалина щеше да организира прием в своя чест, на който бе поканен целия двор и да устрои невиждано от никого зрелище, като освободи жирафите от клетката и предложи на „зрителите” си гледката на тяхното съвокупление. Още с пристигането си уповести решението си, че в тази зала ще се влиза само без обувки, за да се усеща допира на огромните слонски кожи, заместили персийските килими от времето на Мария Луиса.
Банята се сдоби с вкопана вана, която побираше пет души и не се пълнеше си нищо, освен с Бургундско вино. Същинската баня на Адалина се случваше само в чужди апартаменти.
Цялата тази екстравагантност смути и стресна целия двор, но тъй като новата придворна дама плащаше за всичко със собственото си нескончаемо богатство никой не можеше да й направи забележка. Пък и на отегчените, жадни за зрелища дворяни варварският разкош, донсен от Адалина понесе доста освежаващо. Разбира се, на всички бе ясно, че за пред кралицата всички „животниски” страсти в интериора, които проявяваше графиня дел Диабло бяха не плод на екстравагантност, а на ум, възхитен от видяното в далечните си пътувания до Африка и Азия. Така пред Сара Кали Адалина изглеждаше не само интелигентна и вярна, но и изключително смела жена с авантюристичен дух. А и докато Нарваес беше неин съучастник и под чаршафа, и под небосвода на света, тя нямаше за какво да се терзае.
Разхождаше се бавно из новия си дом, поклащайки сладострастно извивките си в разкошна рокля от зелено кадифе, контрастираща с червената й коса. Стигна до леглото и се загледа в двете си изображения, нарисувани с кръв. Засмя се в захлас:
- Лусио, виж как реших да увековеча онова нещастно животно, което ме хвърли от гърба си.- не очакваше отговор от нисичкия и възпълен старец, който й служеше откакто се бе превърнала в Адалина дел Диабло. – Лусио!
- Да госпожице – измрънка мъжът, който хванал кепенцето си в ръце, разглеждаше със страхопочитание владенията на „смахнатата”, както той тайно я наричаше.
- Донеси ми вода! – изкомандва тя.
- Ама, нали наредихте тук да се държи само вино, госопжице... о- откъде да ви намеря вода? – измънка човечеца.
- Не ме интересува, просто ми донеси, дори ако трябва да я измагьосаш, за Бога!
- Какво да правя, какво? – запита се на глас Лусио, докато обикаляше из големите стаи. Влезе в залата за приеми и се загледа в единия жираф, след това погледа му попадна на златната купичка с вода в краката му.
- Боже милостиви, дано не научи, че ще ме убие, лудата червенокоса гарга! – стисна зъби, затвори очи и стъпвайки на пръсти взе един бокал и го напълни с вода от купичката.
****
- Къде ще се скрием сега, самодоволен глупак такъв! Ще ме намерят! – захласна се в уплахата си Елена. Зеленоокият й блян се зачуди, погледна я с досада и я завлече за ръката отново зад бара. Дръпна една касетка с шишета и под нея се откри капак в пода. Той го отвори, бутна я вътре и влезе след нея. Двамата паднаха в тъмна стаичка, толкова ниска, че не можеше да се изправят, покрита със сено и „обзаведена” само с дюшек, възглавница и свещник.
- О, благодаря ви, че ме скрихте, господине, благодаря ви горещо! – възкликна Елена, забравила унижението и гнева към мъжа до нея.
- Не ми благодарете, малка глупачке! Крия себе си! Ако разберат, че барът не е изоставен мигом ще го разрушат! Не си придавайте чак такава важност, малката.
- О... – замлъкна тя разочаровано – Важното все пак е, че няма да ме открият. Как се казвате? Мисля, че е време да се запознаем. Или първо ми разкажете историята на този бар и вашата, ако желаете. Но нека първо се представя, къде ми е възпитанието! Аз съм...
- Млъкнете за Бога, кокошка такава! Оставете ме на мира! Не искам да се запознавам с вас, нито да говоря. Просто млъкнете, за да не ви изкарам горе в ролята на пушечно месо и бъдете благодарна, че сте тук! На Елена й прикипя и тя с тих вик се хвърли върху него и започна да го драска по лицето:
- Как може да сте толкова циничен! Простак, нещастник! Аз съм дама, а вие ме унижавате с презрението си!
- Прекалихте, госпожице – тросна се той, избърсвайки кръвта от врата и лицето си.
- Още нищо не сте видели! – изпъшка гневно тя в опита си да е тиха и му зашлеви силна плесница. Това беше крайната точка на търпението му. В зелените очи сякаш лумна гневен пламък и той понечи да я удари с цялата си сила. В последния момент обаче се спря и преди да осъзнае какво прави затвори устните й с ядна целувка.
Устните му я опариха със страстта и гнева, с който я целуваха и тя усети гореща тръпка да поваля всяка възможна съпротива в тялото й. Целувките му я изпиваха, не спираха и изразяваха буря от чувства, съдържаща безумие, страст, ярост, надмощие, присмех над слабостта й и нещо изненадващо – загрижена, но добре прикрита нежност. Скъсаният корсет отдавна беше паднал и сега от загорелите му гърди я отделяше само тънката й долна риза. Целуна гърдите й през материята, която сякаш не съществуваше и тя задавено изохка в мъгла от силни, нови усещания. Той плъзна ръката си под брокатените поли на жълтата й рокля и започна да гали гладката кожа, изкачвайки се към горящото заветно място. Когато я докосна през бельото тя отвори замалко очи и понечи да се отдръпне, но той я прикова на тънкия, мръсен дюшек с невнимателна, палеща целувка и хвана с едната си ръка нейните над главата й, с другата слезе отново надолу и отново я докосна там. Тя изстена задъхано и отвори очи. Срещна неговите, огнени и заповядващи, прилични по- скоро на дяволски и потънали в страст. Загали я нежно и настойчиво, без да отделя странния си дяволски поглед от нейния.
- Аааа! – извенъж извика изненадано тя, изкарана от сладострастния си унес. Нейният дявол я погледна зачудено и я погали, обхващайки талията й. Усети нещо мокро и погледна ръката си. Кръв. Очите му се разшириха от уплаха, той премести Елена стреснато и видя, че от добре запасеният за извънредни случаи дюшек беше изскочила къса кама, пробола момичето на острието си.
- Господи, добре ли си! – за пръв път загрижено попита той и съблече тънката й риза. Тя остана съвсем гола от кръста нагоре пред него и въпреки шока от нараняването каза ядно:
- Как си позволявате...
- Тихо, нека погледна. По дяволите, какъв глупак съм... – огледа раната и въздъхна успокоено. Такъв късмет му се струваше направо невъзможен. Ножът бе пробол само кожа, тази до таза, без да засегне нищо важно.
- Какво ми има? – попита тя уплашена.
- Нищо ви няма, само сте се одраскали, недейте да кудкудякате излишно!- скъса ризата си и затегна раната с нея. – Вземете се покрийте, не стойте като лека жена пред мене! – каза той с незнайно откъде появил се яд и й подхвърли собствената й блуза. Очите на Елена се замрежиха от сълзи, заради проявеното неразумно доверие, което бе указало тялото й на този непознат, а след това заради унижението, което й бе нанаесъл за пореден път от часовете на тяхното нещастно познанство.
- Красива си, крадло, но не можеш да ме замаеш за повече от секунда! – каза зеленоокият звяр и се обърна с гръб към нея в тясната дупка.
- Това беше цял час, господине... – усмихна се тя изтощена от болка и се унесе. След секунди обаче се чу шум от отмерени стъпки и викове. Войниците бяха стигнали и до тази сграда.

****
-Е- е-е- ето ви вода, графиньо. – Каза изплашеният да не бъде разкрит Лусио и поднесе бокала на господарката си.
- Ти си същинско съкровище понякога, прасе такова! Откъде я намери?Тук вода имат само... – каза тя с насмешка и отпи от водата. След секунда я изплю – ЖИРАФИТЕ!- задъхано и отвратено започна за бърше устата си и посочи истреично Лусио с пръст – Нещастник! Стар мухлясал гулпак! Как можа да ми донесеш водата... на жирафите! Ще те убия, ще те заколя, ще, ще... – редеше тя с крясъци.
- Ама моля ви се госпожо, това не е истина! Аз я налях от чешмата в банята, моля ви, имайте милост, имайте! – уплашено замоли слугата, като вътрешно се заливаше от смях.
- О! Добре тогава, Лусио – тя беше прекалено важна, за да се занимава със слуги, просто им вярваше , за да я оставят намира. – Сега вън! – отново отпи от бокала и се усмихна. През това време един от жирафите потърси вода в купичката си, но уви, не намери. А възрастният слуга подскачаше от задоволство пред вратата на апартамента й.
- Аз съм Адалина дел Диабло – каза тя доволно и се засмя лукаво – Отива ми! Дел Диабло...! А на вас ще отива падналата корона, ваше величество! – каза тя и погледна портрета на Сара Кали, задължителен за всеки апартамент в довреца.

****
Със сетни сили Алехандро извлече робинята и себе си на брега и се строполи до нея изтощен. Поемаше си дъх тежко и дълбоко. И двамата бяха мокри до кости, а лятната вечер изведнъж беше захладняла необичайно. „Ще умре ако я оставя мокра на студа.”, помисли си Алехндро и се напрегна, за да пребори безсилието си и да отведе жената някъде, където да е в безопасност. Но къде? Огледа се наоколо, беше близо до рибарските къщи, но едва ли някой щеше да приюти двама мокри непознати, единият от тях при това с вериги на краката. Хората отново бяха станали плахи и нерешителни след вестта, че работата ще им бъде отнета. Можеше да я заведе само на едно място. Пещерата на Зоро. Не бе нито особено близо, нито особено лесно да я отведе дотам, а съвсем дург въпрос беше, че бе истинска лудост да го направи! Но какво би могла да знае една чуждоземна робиня за Зоро, каза си той и треперещ събра сили и я поведе натам. След два часа труден поход той стигна с припадналата жена на ръце пред входа на скривалището си. Занесе я на масата с оръжия, премести ги и я положи там. След това падна уморен и се опря в каменната стена. Жената се разбуди, огледа се, грабна един пистолет, останал до нея и го насочи към Алехндро. Трепереща, слаба и мокра:
- Благодаря, че ме спасихте, непознати, но няма да изпусна шанса да съм свободна! – каза тя – А вие също сте пречка на пътя ми!

КРАЙ

Автор: ~*Tequilla sunrise*~

Музиката от сериала

Alexandre Pires - Amame

Ven a mi dulce amor,
aydame a cambiar este destino
slvame! por favor,
que tengo el corazn partido en dos.
Dame mas, quiero mas,
de esa bendita forma en que me miras.
Solo tu, solo yo,
caricias que me roben la razn.

mame,
acrcate y mame.
Reglame de apoco tu calor,
atrvete a mi amor.
No tengas miedo
y solo mame,
ahora y siempre
mame.

El mundo se invento para los dos
no tiene la pasin de explicacin

Junto a ti seduccin,
enciendes uno a uno mis sentidos.
Qudate con mi amor,
envulveme en tus brazos sin temor.
Vivir siempre as,
enamorado digan lo que digan.
Y ser para ti
porque t eres una en un milln

mame,
acrcate y mame.
Reglame de apoco tu calor,
atrvete a mi amor
No tengas miedo.

Y... solo mame.
Ahora y siempre
mame,

El mundo se invento para los dos
No tiene la pasin de explicacin

Ooooh!

mame,
acrcate y mame
Reglame de apoco tu calor,
atrvete a mi amor
No tengas miedo
(solo soy yo)

Y solo mame.
Ahora y siempre.
mame.

El mundo se invento para los dos
No tiene la pasin de explicacin

mame,
acrcate y mame
Reglame de apoco tu calor,
atrvete a mi amor
No tengas miedo.

Y solo...uh... mame

Превод:
Обичай ме

Те виждат моята сладка любов,
Която ми помага да променя съдбата си.
Спаси ме, моля те,
Всичко, което имам е това сърце, разделено на две.
На мен ми трябва повече от тази благословена любов,
С която ме гледаш
Заради която съм само твой, само за мен са ласките ти,
Които крадат моя разум,
Обичай ме, приближи се и ме обичай
Подари ми топлината си
Престраши се пред любовта ми и не се бой,
Обичай ме сега и за винаги ме обичай,
В светът, създаден за двама, няма страст за обяснения.
Заедно с твоето съблазняване
Ти запалваш в мен чувства,
Оставям се на любовта си,
Ти скриваш страха си в ръцете ми.
Ще живея само заради любовта си към теб,
И ще живея за теб, ще живея, защото си една на милион,
Обичай ме, приближи се и ме обичай
Подари ми топлината си
Престраши се пред любовта ми и не се бой,
Обичай ме сега и за винаги ме обичай,
В светът, създаден за двама, няма страст за обяснения

Автор: katitoo

Биографията на Кристиан Мейер

Име: Кристиан Майер Сендер
Дата на раждане: 23 юни 1970 година
Месторождение: Сан Исидро, Лима, Перу
Зодия: Рак
Семейно положение: разведен
Бивша съпруга: Марисол Агире
Деца: Тайра и Стефано
Баща: Антонио Майер
Майка: Гладис Сендер
Височина: 196 см
Любими актьори: Антъни Хопкинс, Харисън Форд и Хари Олдман
Любими изпълнители: Елвис Пресли и Бийтълс
Любим филм: "Кино парадизо"
Любим сериал: "Соледад"

За Кристиан Майер всичко, свързано със славата започва като на игра. Този така популярен и учудващо скромен актьор е роден на 23 юни 1970 година в Перу. Кристиан е най - малкото от четирите деца в семейството на бизнесмена Антонио Майер и красавицата Гладис Зендер, която е била коронясана за Мис Перу през 1957 г. и печели конкурса Мис Вселена през същата година.

Още от малък неговата страст е музиката - започва да композира песни на 12-годишна възраст. Когато става на 17, се захваща с музика професионално. Основава група и я нарича "Арена Хаш". Тя става една от най-популярните рок групи в Перу. Двата албума, които издава, са най-продаваните по онова време. След шест години съвместна работа членовете на групата решават да я разформироват. Интересен е фактът, че преди да поеме по пътя на актьорската професия той се е занимавал и с графичен дизайн. Но след 3 години учене в тази сфера, Кристиан решава, че не иска да се занимава с това до края на живота си. Той е изправен пред кръстопът коя професия да избере, но явно е направил най - добрият избор, защото в момента той е един от най - обичаните актьори по света.


Кристиан си поставя за цел да направи солова кариера. Започва да подготвя издаването на първия си самостоятелен албум, който носи заглавието "Не си спомням кой съм". Освен че написва песните в него той сам финансира издаването му. През 1996 г. албумът е обявен за платинен и от него са продадени повече от 20 млн. копия. Една от песните в него оглавява първото място във всички музикални класации в Перу, като в някои от тях се задържа на тази позиция цели пет седмици. Още няколко песни от албума стават много известни и заемат челни позиции в музикалните класации. Той предприема турне из страната, което трае 18 месеца, и изнася над 80 концерта.

Почти по същото време Кристиан е поканен да играе главната роля в първия му сериал "Горион". След участието си в него получава много положителни оценки от страна на зрителите. Това дава началото на актьорската му кариера. След този сериал получава ролята на Фернандо в "Исабела, влюбена жена".

На снимачната площадка на телновелата "Врабчето" се запознава с актрисата Марисол Агире и на 15 януари 1995 г. двамата сключват брак. От 1999 г. започват семейните им проблеми и въпреки, че дълго време те не желаеха да се разделят официално, разводът им е факт. Актьорите имат две деца - син Стефано и дъщеря Тайра.

През 1997 г. издава втория си солов албум, който се казва "Първо в Можарме".
Стилът и музиката в него не е само рок, но и блус, R&B, фолк и кънтри. Така вече като музикант и актьор Кристиан става известен не само в Перу, но и в Боливия, Еквадор, Колумбия, Аржентина, Венецуела и Мексико. Спечелва популярност отчасти и в САЩ, а заради главните му роли в сериалите става известен и в Европа.

В следващите години Майер продължава да поддържа двойна кариера - като актьор и като музикант. Благодарение на участието си в известния сериал "Лус Мария", където си партнира с Анджи Сепеда, той става международно известен.
През 1999 г. след като продава над 60 милиона копия от втория си албум, получава шанса за международна музикална кариера. Пробива на испанския музикален пазар.

По това време се запалва по голямото кино. Първото му участие е в перуански филм. Майер показва изненадващ драматичен талант. През 2000 г. Кристиан заминава за Мексико, за да изиграе главната роля в техен сериал.

На мекскиканския пазар той става любимец не само като актьор, но и като певец, налагайки с огромен успех втория си музикален албум.

Въпреки добрите перспективи, които се откриват пред него в чужбина, Кристиан Майер се връща в Перу, за да подготви третия си солов албум "Единадесет нощи". В този проект като че ли влага най-много усилия и емоции. Пораснали са и претенциите му - той избира за продуцент на този албум Джо Блани, който е работил с Принс.

Наред с успехите си на музикалната сцена, Майер не изоставя и телевизията. През 2001 г. отново изпълнява главната роля в "Любови", партньорка му е прелестната Барбара Мори. От тук нататък на Крис започват да му поверяват само и единствено главни роли. През 2003 г. участва в "Лусиана и Николас", за успеха на теленовелата допринасят и красавиците Ана де ла Регера и Марта Хулия. През 2004 г. си партнира с Габи Еспино в "Наричаха я Луна", през 2005 г. заедно с Наталия Стрейгнард изпълняват прекрасно ролите си в големия хит на компания Телемундо - "Имението". Участва и в игралния филм "Жената на брат ми", където отново си партнира с Барбара Мори и Маноло Кардона.


Наред с успехите си на музикалната сцена, Майер не изоставя и телевизията. През 2001 г. отново изпълнява главната роля в "Любови", партньорка му е прелестната Барбара Мори. От тук нататък на Крис започват да му поверяват само и единствено главни роли. През 2003 г. участва в "Лусиана и Николас", за успеха на теленовелата допринасят и красавиците Ана де ла Регера и Марта Хулия. През 2004 г. се снима с Габи Еспино в "Наричаха я Луна", през 2005 г. си партнира с Наталия Стрейгнард в големия хит на компания Телемундо - "Имението".

През 2005 г. взима участие и в игралния филм "Жената на брат ми", където отново си партнира с Барбара Мори и Маноло Кардона. В края на 2006 г. се присъединява към екипа на Телемундо за претворяването за първи път на историята за маскирания латиноамерикански герой Зоро на малкия екран. Теленовелата има огромен успех навсякъде, където е излъчена, а Майер се отвърждава като един от сексимволите на теленовелите. Негова партньорка в "Зоро" е Марлене Фавела.

В началото на месец юли започна снимките на "Доня Бярбара" заедно с Едит Гонсалес, Хенесис Родригес, Жанкарлос Канела и др. Вече има и покана за участие в нова теленовела, която ще се реализира през 2009 година, а негова партньорка ще е Дана Гарсия.

Филмография
1. "Dona Barbara" (2008) - Сантос Лусардо
2. "Zorro: La espada y la rosa" ("Зоро") (2007) - Зоро/Диего де ла Вега
3. "La mujer de mi hermano" (2005) - Игнасио
4. "La Tormenta" ("Имението") (2005) - Сантос Тореалба
5. "Luna, la heredera" ("Наричаха я Луна") (2004) - Маурисио
6. "Luciana y Nicolas" (2003) - Николас
7. "Un marciano llamado deseo" (2003)
8. "Amores querer con alevosia" (2001) - Пабло
9. "Lo que es el amor" (2001) - Ефрен
10. "Ciudad de Mi" (2000) - Пачо
11. "Isabella, mujer enamorada" (1999) - Фернандо
12. "Me muero por ti" (1999) - Алфонсо
13. "Luz Maria" ("Лус Мария") (1998) - Густаво Гонсалес
14. "No se lo digas a nadie" (1998) - Гонсало
15. "Escandalo" (1997) - Алваро
16. "La Noche" (1996) - Даниел
17. "Obsesion" (1996) - Джими/Джано
18. "Malicia" (1995)
19. "Gorrion" (1994) - Габриел
20. "Watchers III" (1994) - Наблюдател

Дискография

No Me Acuerdo Quien Fui (1996)
01. Carreteras Mojadas
02. Tus Huellas Entre Las Mias
03. No Me Acuerdo Quien Fui
04. Esa Si Es Una Mujer
05. El Cielo Es Mayor
06. Sere Lo Que Tu Quieres Que Sea
07. Frente A Mis Ojos
08. Vuelves A Aparecer
09. Profundo Sueno
10. Lenguas De Fuego

Primero En Mojarme (1998)
01. Quien Sabe
02. Quedate
03. Esperame En El Tren
04. Lugar En El Sofa
05. Angel De Cuarto Piso
06. Sentimiento
07. Primero En Mojarme
08. Verte Me Da Igual
09. Me Recuerdas A Alguien
10. No Me Marees
11. Reparto Otra Vez
12. Nuevo Sol

Once Noches (2001)
01. Nadie Como Tu
02. Alguien
03. Regreso Al Infierno
04. Novia De Nadie
05. No Llores Mas
06. Memphis Mafia
07. Indecente
08. Esa Si Es Una Mujer
09. Lo Que No Vivi
10. Adios Mundo Cruel
11. Game Over

Автор: katitoo

Галерия на Кристиан Мейер

Автор: GuBs`

Интервю с Кристиан Мейер

Кристиан, какви са впечатленията ти от снимките на теленовелата "Зоро"?
-Много добри. Смятам, че успяхме да създадем чудесен творчески екип, много хармоничен и професионален. И това личи от отличните резултати, които постигнахме със "Зоро".

Този сериал се излъчва в момента в България. Какво е мнението ти за него?
-Теленовелата е много приятна, снимахме в Колумбия през цялото време. Яздехме коне, снимахме сред прекрасна природа. Като цяло съм много доволен от резултатите, въпреки че снимките бяха изтощителни. Беше хубаво да се превъплътя в Зоро, макар и само за няколко месеца. Много съм взискателен към теленовелите си, но тази определено ми хареса.

Има ли нещо, което те дразни в героя ти?
-Първоначално ме дразнеше фактът, че трябва да имам мустаци. Не съм свикнал да не се бръсна. Пуснах си и брада. По едно време приличах на корабокрушенец. След това свикнах. Първоначално пробвахме с изкуствени мустаци, но камерите, с които снимахме, са много добри, и се виждаше, че мустаците са изкуствени. Най-смешното е, че моите мустаци израснаха руси и се наложи да ги боядисваме.

Възприемаш ли се като секссимвол?
-Кристиан е само Кристиан. Не съм секссимвол или нещо подобно.

Какво сънува Кристиан?
-Много рядко помня сънищата си.

Какво е любовта за теб?
-Най-важното нещо.

Докъде стигна с музикалната си кариера?
-От 2004 година съм преустановил турнетата си, защото изцяло съм се посветил на актьорството.

Имаш ли истински приятели в артистичните среди?
-Да, и то много добри приятели.

Кои са недостатъците и положителните качества на Кристиан?
-Работохолик съм. Прекалено много работя. Това е едновременно и положително качество, и недостатък.

Би ли посетил България някой ден?
-Разбира се, нямам нищо против да посетя България някой ден. Като цяло за момента съм преустановил посещенията, почивам си, пътувам с децата си.

Какво ще кажеш на зрителите на "bTV", които следят "Зоро"?
-Не пропускайте нито един епизод от "Зоро"! Изпращам ви огромна прегръдка.

Автор: GuBs`

Календар за месец Декември 2008

Автор: julyYyY