Ето видеото за този брой на "Зоро: Шпагата и Розата"
четвъртък, 30 октомври 2008 г.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Творчество на феновете
Правен от Катито /super_didi & *Friend*/
Правен от Катито /super_didi & *Friend*/
Правен от Катито /super_didi & *Friend*/
Правен от Юли /julyYyY{ClUb MEIERhuana & FANATIzum}/
Правен от Катито /katitoo/
Правен от Катито /katitoo/
Интервю с Катито /super_didi & *Friend*/
Кой не знае Катето, кой не е чувал за нея...? Поне във форума на „Зоро” ни е добре позната и ще се радва на вечна благодарност за това, че с невероятно постоянство записваше сериите за всички нас. Нямам намерение да я разпитвам общи неща като години, местоживеене и любима марка сладолед, затова ще споделя какво знам за нея.
Една страхотна, весела пловдивчанка, с която се запознах именно в този раздел, „Зоро”(и как иначе :Р) Много умно и сладко момиче, на което горещо препоръчвам да слуша майка си и да я радва, защото жената, а и аз имаме големи амбиции за това отвсякъде страхотно момиче!
И тъй като сме просто изтъкани от зоровщина и умовете ни са някъде в прекрасните очи на Крис, а душите ни препускат върху Торнадо с развети черни нощнички, ще разпитам много подробно първата жертва на моето своеобразно журналистическо перо (или в случая шпага) - super_didi & *Friend*, Катето или просто човека, който ми осигури целодневни зоровски маратони пред компютъра! И се надявам, че и тя ще отговаря подробно :Р
****
1.От първата серия на сериала ли започна твоето увлечение по него или от по - нататък?
Да си призная това сериалче ме грабна още от първия път, когато го гледах, а именно първия епизод! И още оттогава реших да го следя до край...
2.Колко време го чакахме в България... Ти чакаше ли го отпреди да го рекламират или научи чак тогава за него?
Не днаех че ще го дават, защото преди да почне не съм влизала във форуми и не съм гледала какво предстои да се дава по телевизията.
3.Я сега кажи честно... историята на сериала или Крис те завече пред екрана в 17.00?
Честно да си призная допреди "Зоро" Крис не ми беше от любимците, но ме изкефи наистина доста във този сериал и ми стана един от любимците!
4. Повечето хора бяха недоволни от каста първоначално, ти хареса ли го?
Разбира се, че мен ме грабна, и то много! Отначало ми беше малко странно, но като свикнах чак се влюбих в каста на сериалчето. Според мен никой нямаше да си отива на мястото на тези, които бяха избрани! Те играха възхитително, толкова, че дори ни накараха да забравим, че това е сапунен сериал!
5. Нали знаеш, че първоначално Паола Рей е била избрана за ролята на Есме? Хайде сега си представи теленовелата с нея в главната роля!
Както казах по - горе, според мен никой не си върви да е на мястото на тези които са си избрани! Не мога и няма да мога да си представя Паола Рей да я играе Есмералда! Просто не би й отивало! Никъде не си я представям да играе както Марлене Фавела, която наистина вложи цялото си излъчване пред екрана!
6. Би ли живяла в епохата, в която се развива действието, независимо от рисковете които са дебнели навсякъде?
Да, бих! Обичам много предизвикателствата, а и съдейки по сериала са носели прекрасни рокли. Е, кой не би искал да живее тогава?
7. Харесваш ли модата по онова време, би ли се обличала така? Изобщо, разнищи някой доволно дълъг локум по посока костюмите в сериала – конкретно любими рокли, чий стил не харесваше... – каквото се сетиш!
Както казах по-горе костюмите без съмнение бяха зашеметяващи! На мен ми харесваха всички сини рокли, защото синьото ми е любимият цвят! И други имаше, които ми грабнаха окото.. Не мога да се сетя в момента, но може би една рокля на Марианхел - беше ужасна. Май тази на сватбата на Есмералда и Монтеро, да, тя май... Та хич ме ме изкефи... Иначе другите си бяха прекрасни! Най - вече ми хареса роклята на Есмералда с която беше на бала с маски! Тогава беше ослепителна с тази прекрасна рокля и маската...
8. По мои наблюдения (и секретни шпионски разработки
) „Зоро” предизвика невиждан интерес сред хората в България. Намираха ли се негови любители сред познатите ти в ежедневието? Кой най - много те е изненадал с това, че е прогледал подобни продукции заради „Зоро”?
Имам две приятелки, Галя и Цецка, които много го следяха. Галя - заради сюжета и епохата и много й харесваше! Попринцип тя не следи сериали, но сега го направи! Цецка пък просто си беше фенка на сериалчето! Дори след като свърши сериала, в същата вечер трите излязохме и бяхме едва ли не в траур, защото свърши! Бяхме се облякли в черни дрехи или почти, де... И слушахме песента на "Зоро" от джиесема ми. Беше ни адски гадничко, че вече няма да го гледаме по телевизията!
9. Всички сме луди фенове до известно време, но после забравяме бързо- бързо. Досега само феновете на „Бедната Настя” не го направиха. Ще им отстъпваме ли?
Не, разбира се! Никога няма да отстъпим! Това сериалче заслужава да има вечни фенове, които да не го забравят никога!
10. И в едни от най- любимите ни сериали актьорите просто изпълняват ролите си... неестествено и фалшиво и всички го признаваме. А в „ Зоро”?
Признавам си, че бях тотално впечатлена от играта на актьорите в Зоро! Мислех си, че няма да играят кой знае колко добре, но когато видях как се вживяват в ролите си и колко естествено играят просто останах изумена!
11. Тука те оставям сама да развиваш теми като ти казвам само едно – Хумора в сериала...
Ето това направи серияла още по-невероятен! Толкова съм се смяла, че не е за вярване! Това е сериал, който може едновременно да те накара да плачеш и да се смееш... Просто е невероятен! Не може да се опише с думи - трябва да се види.
12. Направи подробен анализ на най- любимия си персонаж. Близък ли е до твоя характер?
Есме е моят любим персонаж. Привързвах се към нея с всеки един момент и сцена. Моят характер обаче не е близък до нейния.
13. Кои според теб са най - силните епизоди на сериала?
Има много силни епизоди... Когато Есмералда вижда за първи път майка си без желязната маска... Когато отнеха детето на Есмералда... Когато Есмералда стана жената с маската или пък когато Фернандо се пожертва за да спаси Есмералда... Има и много други, но тези се сетих първо...
14. Къде усещаше недостатък в „Зоро”?
Ами много често сме го обсъждали и най - много се е повтаряло това, че когато Есмералда беше в затвора изглеждаше толкова добре, все едно че не е в затвора...
15. Признавай честно, защото всички изучихме методите за мъчение на Монтеро и трябва да внимаваш, хаха! Все пак сериала „Зоро” грабна ли те повече от пълнометражните филми за героя?
Да, разбира се, че ме грабна много повече... Попринцип аз повече харесвам яките сериалчета, но "Зоро" не е просто як, ами повече от това...
16. Кои са трите неща, които изстреляха сериала на върха дори преди да не е бил излъчван никъде според теб?
Ами на първо място слагам Каста защото всички знем че Крис е бил голям любимец на всички по света... После сюжета, епохата и костюмите, с една дума всичко!
17. Разбиранията на хората от времето на „Зоро” и сега са коренно различни. Към кой модел на поведение и към кои ценности клониш повече? Тогавашните или сегашните и защо?
Ами трудно ми е да определя, но тогава са били по възпитани! И са зачитали семейните ценности, докато сега малко хора го правят....
18. Като се замислиш, без пристрастия, кой актьор изигра ролята си най- добре?
Всички! Всеки беше вложил всичко от себе си! И ето резултата... Но пак, си оставам на мнениегто, че главните герои са вложили най-много усилия, защото най-важното е главните герои да се представят максимално добре! Е, в този случай са постигнали дори повече!!!
19. Сподели и вълненията си около песента “Amor gitano”, ако има такива.
Тази песен пасва идеално на сериала! По мое мнение по - подходяща няма за този сериал! В моментите, когато я пускат се усеща че е предназначена за този сериал и за никой друг!!! А и самата песен е толкова чувствена, че напълно се слива със сериала! За това няма човек, който да не я харесва!
20. Научи ли те на нещо „Зоро” или беше поредната развлекателна сапунка?
"Зоро" показа какво е справедливост и любов! Историята му беше толкова реална, че няма как на места да не сме се вживели в него... Също така научихме нещо, в което винаги сме вярвали... Че истинската любов винаги надделява над омразата и всичко останало...
21. А ние, от форума на сериала? Хайде кажи и една- две лоши приказки за нас :Р Аможе и не много лоши, хаха. Абе излей си душата.
Е сега какво лошо да кажа за моите сродни души... ние всички сме и ще останем феновете на едно незабравимо сериалче...
22. Сравняваш ли мъжете сега с мъжете тогава, когато стане дума за любов?
Тук мисля че няма място за сравнение! В днешно време има толкова малко кавалери, че са дори на изчезване... Трудно можеш да си намериш свестен мъж в днешно време... А тази, която намери ще е късметлийка...
23. Коя реплика от сериала ще помниш дълго време?
Хиляди са, но едната от тях, която никога няма да забравя е когато Монтеро попита Есмералда дали не е чула нещо, когато Зоро я е отвлякъл и тя му каза, че Зоро е казал "Монтеро е глупак"... Просто начина, по който го каза никога няма да забравя...
24. Не само за „Зоро”, но и попринцип... Разграничаваш ли актьорите от ролите им или за тебе Лео ди Каприо е Джак Доусън, А Марлене е Есмералда?
Марлене Фавела си е Марлене Фавела навсякъде.... Както и другите... Но за Зоро не мога да кажа същото! Крис е с толкова добра визия само в "Зоро", много жалко, че и другаде не е така...
25. Тежка е короната на първото интервю.... сигурно ме мразиш след толкова въпроси, хах. Кажи си сега каквото не съм те попитала, а си искала и те пускам да си ходиш!
Ами не се сещам за нищо в момента! Ти ме попита какво ли не! Само ще добавя, че очаквам с нетърпение да видя втори епизод от продължението на Зоро!
Автор: ~*Tequilla sunrise*~
Една страхотна, весела пловдивчанка, с която се запознах именно в този раздел, „Зоро”(и как иначе :Р) Много умно и сладко момиче, на което горещо препоръчвам да слуша майка си и да я радва, защото жената, а и аз имаме големи амбиции за това отвсякъде страхотно момиче!
И тъй като сме просто изтъкани от зоровщина и умовете ни са някъде в прекрасните очи на Крис, а душите ни препускат върху Торнадо с развети черни нощнички, ще разпитам много подробно първата жертва на моето своеобразно журналистическо перо (или в случая шпага) - super_didi & *Friend*, Катето или просто човека, който ми осигури целодневни зоровски маратони пред компютъра! И се надявам, че и тя ще отговаря подробно :Р
****
1.От първата серия на сериала ли започна твоето увлечение по него или от по - нататък?
Да си призная това сериалче ме грабна още от първия път, когато го гледах, а именно първия епизод! И още оттогава реших да го следя до край...
2.Колко време го чакахме в България... Ти чакаше ли го отпреди да го рекламират или научи чак тогава за него?
Не днаех че ще го дават, защото преди да почне не съм влизала във форуми и не съм гледала какво предстои да се дава по телевизията.
3.Я сега кажи честно... историята на сериала или Крис те завече пред екрана в 17.00?
Честно да си призная допреди "Зоро" Крис не ми беше от любимците, но ме изкефи наистина доста във този сериал и ми стана един от любимците!
4. Повечето хора бяха недоволни от каста първоначално, ти хареса ли го?
Разбира се, че мен ме грабна, и то много! Отначало ми беше малко странно, но като свикнах чак се влюбих в каста на сериалчето. Според мен никой нямаше да си отива на мястото на тези, които бяха избрани! Те играха възхитително, толкова, че дори ни накараха да забравим, че това е сапунен сериал!
5. Нали знаеш, че първоначално Паола Рей е била избрана за ролята на Есме? Хайде сега си представи теленовелата с нея в главната роля!
Както казах по - горе, според мен никой не си върви да е на мястото на тези които са си избрани! Не мога и няма да мога да си представя Паола Рей да я играе Есмералда! Просто не би й отивало! Никъде не си я представям да играе както Марлене Фавела, която наистина вложи цялото си излъчване пред екрана!
6. Би ли живяла в епохата, в която се развива действието, независимо от рисковете които са дебнели навсякъде?
Да, бих! Обичам много предизвикателствата, а и съдейки по сериала са носели прекрасни рокли. Е, кой не би искал да живее тогава?
7. Харесваш ли модата по онова време, би ли се обличала така? Изобщо, разнищи някой доволно дълъг локум по посока костюмите в сериала – конкретно любими рокли, чий стил не харесваше... – каквото се сетиш!
Както казах по-горе костюмите без съмнение бяха зашеметяващи! На мен ми харесваха всички сини рокли, защото синьото ми е любимият цвят! И други имаше, които ми грабнаха окото.. Не мога да се сетя в момента, но може би една рокля на Марианхел - беше ужасна. Май тази на сватбата на Есмералда и Монтеро, да, тя май... Та хич ме ме изкефи... Иначе другите си бяха прекрасни! Най - вече ми хареса роклята на Есмералда с която беше на бала с маски! Тогава беше ослепителна с тази прекрасна рокля и маската...
8. По мои наблюдения (и секретни шпионски разработки
) „Зоро” предизвика невиждан интерес сред хората в България. Намираха ли се негови любители сред познатите ти в ежедневието? Кой най - много те е изненадал с това, че е прогледал подобни продукции заради „Зоро”?Имам две приятелки, Галя и Цецка, които много го следяха. Галя - заради сюжета и епохата и много й харесваше! Попринцип тя не следи сериали, но сега го направи! Цецка пък просто си беше фенка на сериалчето! Дори след като свърши сериала, в същата вечер трите излязохме и бяхме едва ли не в траур, защото свърши! Бяхме се облякли в черни дрехи или почти, де... И слушахме песента на "Зоро" от джиесема ми. Беше ни адски гадничко, че вече няма да го гледаме по телевизията!
9. Всички сме луди фенове до известно време, но после забравяме бързо- бързо. Досега само феновете на „Бедната Настя” не го направиха. Ще им отстъпваме ли?
Не, разбира се! Никога няма да отстъпим! Това сериалче заслужава да има вечни фенове, които да не го забравят никога!
10. И в едни от най- любимите ни сериали актьорите просто изпълняват ролите си... неестествено и фалшиво и всички го признаваме. А в „ Зоро”?
Признавам си, че бях тотално впечатлена от играта на актьорите в Зоро! Мислех си, че няма да играят кой знае колко добре, но когато видях как се вживяват в ролите си и колко естествено играят просто останах изумена!
11. Тука те оставям сама да развиваш теми като ти казвам само едно – Хумора в сериала...
Ето това направи серияла още по-невероятен! Толкова съм се смяла, че не е за вярване! Това е сериал, който може едновременно да те накара да плачеш и да се смееш... Просто е невероятен! Не може да се опише с думи - трябва да се види.
12. Направи подробен анализ на най- любимия си персонаж. Близък ли е до твоя характер?
Есме е моят любим персонаж. Привързвах се към нея с всеки един момент и сцена. Моят характер обаче не е близък до нейния.
13. Кои според теб са най - силните епизоди на сериала?
Има много силни епизоди... Когато Есмералда вижда за първи път майка си без желязната маска... Когато отнеха детето на Есмералда... Когато Есмералда стана жената с маската или пък когато Фернандо се пожертва за да спаси Есмералда... Има и много други, но тези се сетих първо...
14. Къде усещаше недостатък в „Зоро”?
Ами много често сме го обсъждали и най - много се е повтаряло това, че когато Есмералда беше в затвора изглеждаше толкова добре, все едно че не е в затвора...
15. Признавай честно, защото всички изучихме методите за мъчение на Монтеро и трябва да внимаваш, хаха! Все пак сериала „Зоро” грабна ли те повече от пълнометражните филми за героя?
Да, разбира се, че ме грабна много повече... Попринцип аз повече харесвам яките сериалчета, но "Зоро" не е просто як, ами повече от това...
16. Кои са трите неща, които изстреляха сериала на върха дори преди да не е бил излъчван никъде според теб?
Ами на първо място слагам Каста защото всички знем че Крис е бил голям любимец на всички по света... После сюжета, епохата и костюмите, с една дума всичко!
17. Разбиранията на хората от времето на „Зоро” и сега са коренно различни. Към кой модел на поведение и към кои ценности клониш повече? Тогавашните или сегашните и защо?
Ами трудно ми е да определя, но тогава са били по възпитани! И са зачитали семейните ценности, докато сега малко хора го правят....
18. Като се замислиш, без пристрастия, кой актьор изигра ролята си най- добре?
Всички! Всеки беше вложил всичко от себе си! И ето резултата... Но пак, си оставам на мнениегто, че главните герои са вложили най-много усилия, защото най-важното е главните герои да се представят максимално добре! Е, в този случай са постигнали дори повече!!!
19. Сподели и вълненията си около песента “Amor gitano”, ако има такива.
Тази песен пасва идеално на сериала! По мое мнение по - подходяща няма за този сериал! В моментите, когато я пускат се усеща че е предназначена за този сериал и за никой друг!!! А и самата песен е толкова чувствена, че напълно се слива със сериала! За това няма човек, който да не я харесва!
20. Научи ли те на нещо „Зоро” или беше поредната развлекателна сапунка?
"Зоро" показа какво е справедливост и любов! Историята му беше толкова реална, че няма как на места да не сме се вживели в него... Също така научихме нещо, в което винаги сме вярвали... Че истинската любов винаги надделява над омразата и всичко останало...
21. А ние, от форума на сериала? Хайде кажи и една- две лоши приказки за нас :Р Аможе и не много лоши, хаха. Абе излей си душата.
Е сега какво лошо да кажа за моите сродни души... ние всички сме и ще останем феновете на едно незабравимо сериалче...
22. Сравняваш ли мъжете сега с мъжете тогава, когато стане дума за любов?
Тук мисля че няма място за сравнение! В днешно време има толкова малко кавалери, че са дори на изчезване... Трудно можеш да си намериш свестен мъж в днешно време... А тази, която намери ще е късметлийка...
23. Коя реплика от сериала ще помниш дълго време?
Хиляди са, но едната от тях, която никога няма да забравя е когато Монтеро попита Есмералда дали не е чула нещо, когато Зоро я е отвлякъл и тя му каза, че Зоро е казал "Монтеро е глупак"... Просто начина, по който го каза никога няма да забравя...
24. Не само за „Зоро”, но и попринцип... Разграничаваш ли актьорите от ролите им или за тебе Лео ди Каприо е Джак Доусън, А Марлене е Есмералда?
Марлене Фавела си е Марлене Фавела навсякъде.... Както и другите... Но за Зоро не мога да кажа същото! Крис е с толкова добра визия само в "Зоро", много жалко, че и другаде не е така...
25. Тежка е короната на първото интервю.... сигурно ме мразиш след толкова въпроси, хах. Кажи си сега каквото не съм те попитала, а си искала и те пускам да си ходиш!
Ами не се сещам за нищо в момента! Ти ме попита какво ли не! Само ще добавя, че очаквам с нетърпение да видя втори епизод от продължението на Зоро!
Автор: ~*Tequilla sunrise*~
неделя, 19 октомври 2008 г.
Тест за "Зоро: Шпагата и Розата"
Тест върху първи епизод на "Зоро"
1.Какво име носеше корабът, с който пристигнаха семейство Санчес де Монкада в Америка?
а) „Санта Ана”
б) „Санта Лусия”
в) „Асунсион”
2. Колко траурни тоалета смени Есмералда през първия епизод?
а) 3
б) 4
в) 2
3. Какво е становището на Есмералда относно гащите на покойния й съпруг?
а) Държи да ги запази за себе си на всяка цена
б) Нищо подобно не се е споменавало
в) Няма нищо против сестра му да ги задържи
4. В кой град се развива действието в първата сцена на първи епизод?
а) Барселона
б) Лос Анхелес
в) Мадрид
5. Показват ли сцената на убийството на Рехина в първи епизод?
а) Да
б) Само говорят за нея
в) Не
6. Колко сандъка остават на Олмос за описване, когато семейство Санчес де Монкада решават да потеглят към града?
а) Три
б) Няколко
в) Един
7. Какво е взел дон Хасинто преди венчавката, за да изненада Есмералда през медения им месец?
а) Кораб, с който да отпътуват за Америка
б) Индианска отвара за потентност
в) Рибено масло
8. Имат ли остра размяна на реплики в първия епизод Диего и Монтеро?
а) Да
б) Не
в) Направо цял скандал!
9. С кои героини Монеро има „горещи” сцени в първия епизод?
а) Марианхел и Лайша
б) Непознато момиче и Марианхел
в) Непознато момиче, Лайша и Марианхел
10. Каква е ролята на Писаро в първи епизод?
а) Само няколко реплики
б) Поява без реплики
в) Изобщо няма такава
11. С каква рокля е Марианхел на приема по случай пристигането на баща й в Лос Анхелес?
а) Бяла
б) Жълта
в) Синя
12. Върху какво Бернардо изписва знака на Зоро, докато Диего се къпе в първи епизод?
а) Огледало
б) Стената
в) Хартия
Всеки верен отговор носи по 2 точки.
Резултати:
0-6: Определено не си внимавал/а първия епизод. Върни се в сегашната епоха и гледай „Буря в рая”.
7-12: Май си гледал/ а тук- таме, през няколко епизода или просто си бил/а зает/а с нещо, докато си гледал/а? Бързо кръгом и си направи един маратон със серийките.
13-20: Оо, определено си гледал/а внимателно! Наградата: Признавам, че паметта ти е доста по- дълга от тази на златните рибки! Продължавай все така с гледането!
21-24: Шампион! Случайно да сънуваш „Зоро”? Сигурна съм, че ако имаше достатъчно плат и умения и рокля, подобна на тези в сериала би ушил/а! Дава ти се заслужена почивка, иди се порадвай на времето и не стой толкова много пред телевизора, току виж си решил да последваш идеите на Монтеро за управление.
Отговори: А, А, В, А, А, В, В, А, В, А, Б, А
1.Какво име носеше корабът, с който пристигнаха семейство Санчес де Монкада в Америка?
а) „Санта Ана”
б) „Санта Лусия”
в) „Асунсион”
2. Колко траурни тоалета смени Есмералда през първия епизод?
а) 3
б) 4
в) 2
3. Какво е становището на Есмералда относно гащите на покойния й съпруг?
а) Държи да ги запази за себе си на всяка цена
б) Нищо подобно не се е споменавало
в) Няма нищо против сестра му да ги задържи
4. В кой град се развива действието в първата сцена на първи епизод?
а) Барселона
б) Лос Анхелес
в) Мадрид
5. Показват ли сцената на убийството на Рехина в първи епизод?
а) Да
б) Само говорят за нея
в) Не
6. Колко сандъка остават на Олмос за описване, когато семейство Санчес де Монкада решават да потеглят към града?
а) Три
б) Няколко
в) Един
7. Какво е взел дон Хасинто преди венчавката, за да изненада Есмералда през медения им месец?
а) Кораб, с който да отпътуват за Америка
б) Индианска отвара за потентност
в) Рибено масло
8. Имат ли остра размяна на реплики в първия епизод Диего и Монтеро?
а) Да
б) Не
в) Направо цял скандал!
9. С кои героини Монеро има „горещи” сцени в първия епизод?
а) Марианхел и Лайша
б) Непознато момиче и Марианхел
в) Непознато момиче, Лайша и Марианхел
10. Каква е ролята на Писаро в първи епизод?
а) Само няколко реплики
б) Поява без реплики
в) Изобщо няма такава
11. С каква рокля е Марианхел на приема по случай пристигането на баща й в Лос Анхелес?
а) Бяла
б) Жълта
в) Синя
12. Върху какво Бернардо изписва знака на Зоро, докато Диего се къпе в първи епизод?
а) Огледало
б) Стената
в) Хартия
Всеки верен отговор носи по 2 точки.
Резултати:
0-6: Определено не си внимавал/а първия епизод. Върни се в сегашната епоха и гледай „Буря в рая”.
7-12: Май си гледал/ а тук- таме, през няколко епизода или просто си бил/а зает/а с нещо, докато си гледал/а? Бързо кръгом и си направи един маратон със серийките.
13-20: Оо, определено си гледал/а внимателно! Наградата: Признавам, че паметта ти е доста по- дълга от тази на златните рибки! Продължавай все така с гледането!
21-24: Шампион! Случайно да сънуваш „Зоро”? Сигурна съм, че ако имаше достатъчно плат и умения и рокля, подобна на тези в сериала би ушил/а! Дава ти се заслужена почивка, иди се порадвай на времето и не стой толкова много пред телевизора, току виж си решил да последваш идеите на Монтеро за управление.
Отговори: А, А, В, А, А, В, В, А, В, А, Б, А
Автор: ~*Tequilla sunrise*~
По-добрата двойка
Преди да кажа коя е по-добрата двойка трябва да отбележа един факт-твърдението,че тези,които си приличат се и обичат е абсолютно вярно за двойките Есмералда и Диего и Мариаанхел и Монтеро.
По-добрата двойка е Есмералда и Диего или Есмералда и Зоро,както Ви харесва! Аз лично се възхищавам на тази любов-толкова силна,толкова емоционална и дори смъртта е безсилна пред тази любов.Освен това е и осъзната-има чувства,но и разум.
Нека да видим какво има при двойката Мариаанхел и Монтеро.Те също си приличат,но тях ги свързва по-скоро омразата,отколкото любовта.Не случайно и плодът на тази "любов" умря по възможно най-грозния начин.
Факт е обаче,че актьорите,които играят тези персонажи са достойни за уважение!Винаги ще твърдя,че лошите роли се играят от добри актьори,тези които се справят с трудната задача да породят омраза в сърцето на зрителя.
Но да се върнем към двойките.Есмералда и Диего са създадени,за да бъдат щастливо семейство,а Монтеро и Мариаанхел въобще не са семейство.Тях само ги свързва желанието за отмъщение.Всички видяхме края им-край, който олицетворява душите им.
За разлика от тях Есмералда,Диего,Алехандро и Елена са пример за семейство!!!!
По-добрата двойка е Есмералда и Диего или Есмералда и Зоро,както Ви харесва! Аз лично се възхищавам на тази любов-толкова силна,толкова емоционална и дори смъртта е безсилна пред тази любов.Освен това е и осъзната-има чувства,но и разум.
Нека да видим какво има при двойката Мариаанхел и Монтеро.Те също си приличат,но тях ги свързва по-скоро омразата,отколкото любовта.Не случайно и плодът на тази "любов" умря по възможно най-грозния начин.
Факт е обаче,че актьорите,които играят тези персонажи са достойни за уважение!Винаги ще твърдя,че лошите роли се играят от добри актьори,тези които се справят с трудната задача да породят омраза в сърцето на зрителя.
Но да се върнем към двойките.Есмералда и Диего са създадени,за да бъдат щастливо семейство,а Монтеро и Мариаанхел въобще не са семейство.Тях само ги свързва желанието за отмъщение.Всички видяхме края им-край, който олицетворява душите им.
За разлика от тях Есмералда,Диего,Алехандро и Елена са пример за семейство!!!!
Автор: vvv
петък, 17 октомври 2008 г.
Забавни фразички от сериала
1.Първи епизод,когато Есмералда се женеше за стареца.
Сестрата на стареца:Какво ти е братко?Как да ти помогна?Да донеса ли гърненцето ти?
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
2.Есмералда:Дон Хасинто какво сте яли, че имате такъв дъх?
Дон Хасинто:Изпих две дози рибено масло...ще видиш резултата през медения ни месец.
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
3.Монтеро: Гарсия!
Гарсия: Да господине!
Монтеро: Не бъди глупак!
Гарсия: Да господине!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
4.Съдия Кинтана говори с Каталина пред вратата на стаята й със затворени очи, защото Диего е вътре и тя го излъгала, че е полугола. Иска си тетрадките, и Диего му ги подава. Той хваща ръката му:
Съдията: Дъще... скоро ще се омъжиш... трябва да поддържаш повече ръцете си. Много са груби!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
5.Сестрата на дон Хасинто: Безсрамница! Брат ми още не е изстинал в гроба, а вие вече продавате дори и гащите му!
Есмералда: Гащите на покойния ми съпруг можете да ги задържите!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
6.Хасинто преди да умре: Проклета да е ще умра преди да съм я докоснал!
Отчето: Дон Хасинто не говорете така в църквата!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
7.Разговор между Каталина и Тобиас
Каталиа:Скъпи,можем да правим по-забавни неща...
Тобиас:Направи ми една салата,ако за това се сещаш!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
8.Есмералда : Отче,всички знаем,че казах "Да.".Просто не сте го чули,защото го казах така:(приближава се до отчето и изпъшква в ухото му)Даа...
Отчето:Е,е,ще подпиша свидетелството,явно сте казали "Да"
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
9.Диего казва на прасетата:
Диего: Не безпокойте господа хранете се!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
10.Есмералда - Какво направихте глупак такъв , оплетохте ме!...
Зоро - Кой кого е оплел , устата госпожице?
Сестрата на стареца:Какво ти е братко?Как да ти помогна?Да донеса ли гърненцето ти?
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
2.Есмералда:Дон Хасинто какво сте яли, че имате такъв дъх?
Дон Хасинто:Изпих две дози рибено масло...ще видиш резултата през медения ни месец.
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
3.Монтеро: Гарсия!
Гарсия: Да господине!
Монтеро: Не бъди глупак!
Гарсия: Да господине!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
4.Съдия Кинтана говори с Каталина пред вратата на стаята й със затворени очи, защото Диего е вътре и тя го излъгала, че е полугола. Иска си тетрадките, и Диего му ги подава. Той хваща ръката му:
Съдията: Дъще... скоро ще се омъжиш... трябва да поддържаш повече ръцете си. Много са груби!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
5.Сестрата на дон Хасинто: Безсрамница! Брат ми още не е изстинал в гроба, а вие вече продавате дори и гащите му!
Есмералда: Гащите на покойния ми съпруг можете да ги задържите!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
6.Хасинто преди да умре: Проклета да е ще умра преди да съм я докоснал!
Отчето: Дон Хасинто не говорете така в църквата!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
7.Разговор между Каталина и Тобиас
Каталиа:Скъпи,можем да правим по-забавни неща...
Тобиас:Направи ми една салата,ако за това се сещаш!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
8.Есмералда : Отче,всички знаем,че казах "Да.".Просто не сте го чули,защото го казах така:(приближава се до отчето и изпъшква в ухото му)Даа...
Отчето:Е,е,ще подпиша свидетелството,явно сте казали "Да"
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
9.Диего казва на прасетата:
Диего: Не безпокойте господа хранете се!
~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~-~
10.Есмералда - Какво направихте глупак такъв , оплетохте ме!...
Зоро - Кой кого е оплел , устата госпожице?
Автор: super_didi & *Friend*
вторник, 14 октомври 2008 г.
Продължение на "Зоро: Шпагата и Розата"
*1 Епизод*
Трите линии, съставящи „Z”-то, прогориха кожата и оставиха кървава следа на врата на новия комендант.
- Тук никой не иска да бъде безпокоен, комендант Алтамиран.
Коменданта стискаше зъби и със злоба се опитваше да опознае чертите, оставени на показ от маската.
- Приятен първи ден по нашите земи, коменданте. – каза Зоро, поклони се и изчезна зад покривите на постройките, заобикалящи пристанището.
****
- И той препуснал с вдигната шпага през възвишенията на Лос Анхелес върху верния си кон, раздал справедливост още веднъж.
- А виждали ли са го оттогава, дон Диего? – попита Каридад, едно от малките циганчета в лагера, събрали се около Диего де ла Вега. Той се усмихна тъжно и загадъчно, и докосна челото си с ръка. Вече не беше млад, не беше легендата Зоро.
- Не, не са. – каза той с носталгия – Може би е отишъл да се бори по други земи, където хората са имали по- голяма нужда от него. Но съм сигурен, че ще навести войските на новия комендант съвсем скоро, деца. – каза той и се изправи.
- Дон Диего, елате, тя се събужда! - Ана Камила го викаше от една шатра.
Той се запъти натам с бавна крачка. Това беше важен момент за Есмералда и той трябваше да бъде до нея. Отметна шаловете , служещи за прегради и влезе в задушното място. Там, смълчана, на земята, стоеше Есмералда със запретнати поли над една жена, твърде възрастна за да бъде разпозната лесно в нея майката на Ренсо, Асусена. Помръдна между десетината възглавнички, на които лежеше и се вкопчи в ръката на своята принцеса.
- Есмералда, принцесо... – задърпа я надолу към лицето си.
- Опитва се да й каже нещо от часове при всяко свое събуждане. – каза Ренсо на Диего, водейки го настрани от Есмералда и майка си.
- Но какво толкова би могла да иска да й каже, Ренсо? Нали всички тайни бяха разкрити преди толкова години!
- Миноса... Миноса.... – изрече с мъка Асусена на Есмералда, дърпайки я към изпотения си и измъчен лик. – намери потомството на брат си, принцесо.... на брат си...
- Асусена, какво говориш?! Брат ми? Кои са Миноса? Асусена! Говори, моля те!
Но тя издъхна. Всички в шатрата сведоха глава. Есмералда, Диего, Ренсо и Ана Камила. Бе живяла дълъг и хубав живот...
****
След смъртта на Мария Луиса Бургос, Сара Кали бе коронована за кралица на Испания. Ала след първоначалното топло посрещане на народа, нещата започнаха да се променят, и всички застанаха срещу нейното царуване. Група консерватори, към които преди двадесет години принадлежеше и херцог Хакобо, настройваха народа срещу новата кралица, изпращайки верните си из кралските войски войници да сеят разруха из долните прослойки на народа. Разбира се, хората нямаше как да знаят, че бедите им не са по заповед на новата кралица и се бунтуваха с омраза срещу нея. А тя на свой ред, макар и мъдра и недотам доверчива както предшественицата си, не успяваше да разбере кой е невидимият враг, който настройва всички срещу нея. От няколко месеца насам поне можеше да се радва на присъствието на красивата си внучка, Елена де ла Вега.” Това момиче е същото като моята мила дъщеря”, казваше си тя – „Така непокорна, красива. Но когато няма срещу какво да се бори, сама ще се погуби от лудориите си...”
- Не ми я взимайте, моля ви, не ми я взимайте... – плачеше бедно детенце и дърпаше от ръцете на един войник една огърлица.
Елена, която обичаше да се разхожда из бедните квартали, за да се почувства по- свободна далеч от етикета и обноските на двора, видя сцената и запретна роклята си, запътвайки се бързо натам.
- Какво правите, войник?! Заповядвам веднага да оставите детето!
- Подпалете къщите! – вика дойде някъде отзад.
Ядът в Елена растеше, тя грабна детето за ръка и се затича надолу, по посока на вика. Стигна точно преди факлата на друг войник да докосне една каруца със сено.
- Името ви, войнико! – заповяда тя, задъхвайки се.
- Това не е място за една госпожица, сеньорита. Вървете си оттук или ще си отидете насила!
- Казах, името ви! Как си позволявате да се държите така с внучката на кралицата!
- Простете, госпожице, не ви познах. Палим къщите на бедняците, защото това място ще ни е нужно за да построим открит базар. – изрече всичко без капка разкаяние, независимо, коя беше казала, че е тя. Нещо в надменния му поглед не й се хареса. – капитан Габриел Посадос, на вашите услуги.
- Заповядвам веднага да се изнесете с войската си оттук! Невъзможно е това да е заповед на кралицата! Веднага оставете хората!
Капитанът се почуди малко, но изпълни заповедтта, все пак нищо не биваше да достига до кралицата.
- Войници! Търгваме си!
Но още след няколкото направени от нея крачки, усети топлина върху тила си и когато се обърна, видя, че все пак бяха подпалили къщите.
- Безсрамник! – тя се върна и удари звучна плесница на капитан Посадос.
Извади собствената му шпага и я опря в гърлото му.
- Какво си мислите, капитане?
- Мехия, подай си шпагата. – каза той спокойно, гледайки я нагло. Замахна, но Елена беше бърза и парира удара му. Беше силен, но далеч не толкова добър като нея със шпагата. След няколко мига беше повален.
- Не си позволявайте волности, капитане.
- Да си вървим, принцесо, достатъчно с глупостите за днес.- отнякъде се чу студен, жабешки глас. Нейният надзорник в истинското му лице.
- Не и вие, Нарваес! – огледа се като малко животинче, избра посоката си за бягство, и се заттича натам. Но трима войника се изпречиха срещу й. Зачуди се какво да прави.
- Олеле, маймуни, помощ!
- Къде?! Къде?! – ококориха се младите глупави войници и направиха неориентирано завъртане в търсене на животните. През това време тя се изкачи пъргаво на покрива на една ниска къща, докато се смееше.
- Не можете да ги видите, господа, трябва ви огледало!- сърцето й слезе в петите – къщата , върху чиито покрив беше, бе обхваната от пламъци. Роклята й пречеше, но тя се прехвърли върху други няколко къщи. Войниците също вече бяха на покривите, по петите й. Нарваес гледаше отдолу студено, все едно тя не прави нищо учудващо. Елена стигна до покрива на една по- висока сграда, а до нея нямаше друга. Само заграждение с десетина крави.
- О, света Дево! – тя стисна зъби и скочи върху гърба на една крава. – хайде, животинче, кончетата не се сърдят, хайде направи го и ти, да полетим като вятъра – отчаяно говореше тя, но кравата преживяше, все едно няма човек върху й.
- О, кравичке, съжалявам, каза тя , извади една фиба от косата си и я убоде в хълбока. Кравата се ядоса, уплаши се и препусна доколокото можеше. Елена се хвана за врата й, кравата прескочи ограждението. Минаваше по окаяните бедни улици, пищеше, но кравата не спираше. Войниците вече бяха назад. Най- накрая кравата я хвърли от гърба си и тя прелетя и падна върху една сергия с плодове. Осъзна се по- бързо от хората около нея и се затича към едно изоставено заведение. Скри се зад бара, с лице към ъгъла и задиша тежко. Изведнъж изсвистя шпага и корсетът й беше съдран.
- Какво правиш тук, крадло!
****
- Честно казано, като помощница на чичо Алехандро в губернаторството съм наясно с доста неща, господа, и определено не мисля, че трябва да оставим на коменданта и най- малката възможност да решава нещо сам. Иначе ще се получи така, както са ни разказвали родителите ни. – Фернанда завърши убедително и загледа „публиката” си, която се състоеше от братовчед й Мигел, син на Алмудена и чичо й, няколко деца на изтъкнати граждани от Лос Анхелес и Федерико и Емилио, близнаците на Каталина и Тобиас.
- Разбира се, светлина на моите очи! Щом казваш, ако трябва ще пробода със шпагата си онзи негодник коменданта през едното ухо, та чак до другото – каза Емилио въодушевено, като показваше с ръка застраштелни движения – та чак... до... другото- завърши той. Фернанда се засмя:
- Емилио, моля те, аз се опитвам да бъда сериозна, а ти отново се впускаш в абсурдните си обяснения!
- М- м- м- моля? – примига той престорено засегнато – Йо соно твой най – искрен обожател, плийс, Фернанда!
- За жалост, Емилио, неведомите пътища на съдбата са те превърнали в същински бащичко и това никой не би могъл да оспори. – каза Мигел с усмивка.
- Братко, наистина си голям палячо! – каза брат му.
- Нон, нон! Когато спра коменданта с ей тези ръце, още преди първото му злодеяние вие всичи ще гледате като малки пиленца!- отсече Емилио с комичен патос, който според него беше категоричен, и излезе от кръчмата, която вече беше модерно кафене.
****
Мария Пия и Алфонсо лежаха прегърнати в леглото, загледани някъде в пространството.
- Скъпи, можеш ли да го повярваш? Ние вече остаряхме, приключенията ни свършиха.
- Мария Пия, ако трябва да бъда честен, все още си така красива, макар, че годините минават. За мен винаги ще си най- красивото видение в живота ми. – каза Алфонсо и я целуна по върха на носа. – Пък и аз също вече не съм най- красивия момък, така че ни остава само да поглеждаме по- рядко в огледалото и да се обичаме колкото се може повече.
- Да, скъпи. Но аз пропилях двадесет години от живота си борейки се със себе си и изпуснах младостта си. Не можах да те даря с твое дете...
- Аз обичам Фернанда все едно е моя, знаеш го...
- Знаеш ли, тя толкова ме притеснява. Все повече заприличва на Фернандо. Сега единственото в главата й е управлението на града, прекарва цялото си време в губернаторството и убеждава Алехандро да вдига данъците, все едно не знае, че хората са бедни.
- Но Мария Пия, да мислиш за бъдещето не е лошо, града има нужда от тези пари за да се модернизира!
- Не знам, Алфонсо, това ще я превърне в амбициозна жена, а който не знае спирка на желанията си никога не свършва добре... Да, обичах Фернандо, но той погуби целия си живот докато намери правилния път... Дано тя не последва съдбата му...
****
- Какво казваш, Бернардо? Роби? Мислех, че Алтамиран ще се спре поне за малко сред посрещането, което му устроих, но явно съм се лъгал. – Алехандро сваляше дрехите на „Зоро” и се обличаше в цивилни. – Не би могъл да вземе работата на селяните и да сложи роби на тяхно място! Тази вечер е посрещането му и най- вероятно поне ще загатне идеите си....
****
От каретата се подаде изящна обувка, последвана от водопад от зелено кадифе. Поеха ръката на дамата и тя слезе. Червените й коси се спускаха в красиво подредена прическа, а лукавата й усмивка в миг се смекчи, щом се поклони на кралицата.
- Ваше величество, за мен ще бъде радост да ви служа.
****
- Отбранявай се, Мигел, да, точно така! – шпагата падна от ръката на баща му. – Браво, сине! Аз остарявам, но истината е, че все още не би могъл да ме победиш, ако наистина не беше толкова добър фехтовач!
- Дон Алехандро, трябва вече тръгва за посрещане на нов комендант! – провикна се Долорес, която се придвижваше с бастунче, но все още беше все така весела и жизнена.
Двамата влязоха в трапезарията. Там вече бяха Алмудена, Алфонсо, Мария Пия, Алехандро и Фернанда.
- Скъпи, Диего и Есмералда ще дойдат направо там. Днес са погребали Асусена и.... – всички наведоха глава.
- Тя живя хубав живот. – каза Мария Пия – Сигурна съм, че Господ ще е щастлив да има жена като нея при себе си. Хайде да тръгваме, не бих искала да пропусна да видя лицето на новите беди в града.
****
Барабаните биеха, коменданта излезе на подиума.
-Здравейте, граждани на Лос Анхелес! Аз съм комендант Антонио Алтамиран. Радвам се, че всички сте тук, за да споделя с вас идеите, които имам. През последните години в град Лос Анхелес е царяло идилично управление. Разбира се, под спокойствието, развитието на града е гниело. Селяните са плащали ниски данъци, а са имали високи доходи. Испанският двор иска от нас да достигнем просперитета на други колониални градове в Америка....- Диего се покашля в тълпата:
- С извинение, комендант Алтамиран, но бих искал да ви представя испанската принцеса, Есмералда де ла Вега.
- Приятно ми е, коменданте – кимна Есмералда от тълпата.
- Както виждате, тук добре знаем какво иска испанският двор. Продължете, моля.- Коменданта преглътна ядно и продължи:
- Граждани! Искам да ви представя пътя към успеха на този град! Хазната ни трябва винаги да е пълна и бе решено, че нямаме възможността да плащаме за работна ръка. Затова, нашите братя французи ни подариха пратка от пет хиляди роби, които ще заемат вашите работни места! – из тълпата се чу ахкане, цялата фамилия де ла Вега не намери какво да каже. Погледа на коменданта смразяваше и най- непокорния дух. – Разбира се, - продължи той – ще получите в компенсация по един акър земя в севернята част на планините, черз който ще можете да поддържате домакинството си...
- Но там има само блата! Извика най – голямата дъщеря на Ренсо и Ана Камила, Асунсион.
- Управлението реши, че земите са годни за обработване, госпожице, и това е достатъчно.
- Диего... мисля че ще ни трябват много повече Зоровци от един.... – каза Есмералда тихо и се сгуши в него.
****
- Обърни се, крадло, и ще помисля дали да те пратя на бесилото! – извика мъжкият глас. Елена прихвана гневно роклята си, за да не остане гола и се обърна.
- Безсрамник! Как си позволявате! – хвана една гарафа за вино от бара и се завъртя да го удари. Той хвана ръката й и двамата застинаха на милиметри един от друг. Дъха им секна.
****
Още щом започна закритото празненство на коменданта, Алехндро излезе и се запъти към пристанището, преоблечен като селянин. Трябваше да намери корабите с робите и да разучи всичко. Разходи се малко и ги намери в дъното на пристанището. Плющяха бичове, на палубата горяха големи огньове, на които се печеше храна. Той се промъкна тихо и погледна през един от люковете в трюма. Там, като сардини, бяха натъпкани стотици роби, бели, черни, жълти, оковани, мръсни и болни. Навлезе във водата и заплува, за да разгледа и другите помещения през люковете. Чу силен вик и някой пльосна във водата до него, но за да се задържи на повърхността, избута Алехандро надолу.
- Никога не се дръжте така с една графиня, господа! – извика жената от водата. После Алехндро я хвана, опря я до кораба в тъмнината, още задъхан и плюещ вода.
- Щяхте да ме удавите госпожице, за Бога!
Лицето й се беше изчистило от водата и пред Алехaндро се разкри жена с красиво, непокорно лице и дълбоки, тъмни очи. Двамата се загледаха един в друг, дишайки тежко. Двама от екипажа скочиха и заплуваха към тях с викове. Те се спогледаха изплашено.
*КРАЙ*
Трите линии, съставящи „Z”-то, прогориха кожата и оставиха кървава следа на врата на новия комендант.
- Тук никой не иска да бъде безпокоен, комендант Алтамиран.
Коменданта стискаше зъби и със злоба се опитваше да опознае чертите, оставени на показ от маската.
- Приятен първи ден по нашите земи, коменданте. – каза Зоро, поклони се и изчезна зад покривите на постройките, заобикалящи пристанището.
****
- И той препуснал с вдигната шпага през възвишенията на Лос Анхелес върху верния си кон, раздал справедливост още веднъж.
- А виждали ли са го оттогава, дон Диего? – попита Каридад, едно от малките циганчета в лагера, събрали се около Диего де ла Вега. Той се усмихна тъжно и загадъчно, и докосна челото си с ръка. Вече не беше млад, не беше легендата Зоро.
- Не, не са. – каза той с носталгия – Може би е отишъл да се бори по други земи, където хората са имали по- голяма нужда от него. Но съм сигурен, че ще навести войските на новия комендант съвсем скоро, деца. – каза той и се изправи.
- Дон Диего, елате, тя се събужда! - Ана Камила го викаше от една шатра.
Той се запъти натам с бавна крачка. Това беше важен момент за Есмералда и той трябваше да бъде до нея. Отметна шаловете , служещи за прегради и влезе в задушното място. Там, смълчана, на земята, стоеше Есмералда със запретнати поли над една жена, твърде възрастна за да бъде разпозната лесно в нея майката на Ренсо, Асусена. Помръдна между десетината възглавнички, на които лежеше и се вкопчи в ръката на своята принцеса.
- Есмералда, принцесо... – задърпа я надолу към лицето си.
- Опитва се да й каже нещо от часове при всяко свое събуждане. – каза Ренсо на Диего, водейки го настрани от Есмералда и майка си.
- Но какво толкова би могла да иска да й каже, Ренсо? Нали всички тайни бяха разкрити преди толкова години!
- Миноса... Миноса.... – изрече с мъка Асусена на Есмералда, дърпайки я към изпотения си и измъчен лик. – намери потомството на брат си, принцесо.... на брат си...
- Асусена, какво говориш?! Брат ми? Кои са Миноса? Асусена! Говори, моля те!
Но тя издъхна. Всички в шатрата сведоха глава. Есмералда, Диего, Ренсо и Ана Камила. Бе живяла дълъг и хубав живот...
****
След смъртта на Мария Луиса Бургос, Сара Кали бе коронована за кралица на Испания. Ала след първоначалното топло посрещане на народа, нещата започнаха да се променят, и всички застанаха срещу нейното царуване. Група консерватори, към които преди двадесет години принадлежеше и херцог Хакобо, настройваха народа срещу новата кралица, изпращайки верните си из кралските войски войници да сеят разруха из долните прослойки на народа. Разбира се, хората нямаше как да знаят, че бедите им не са по заповед на новата кралица и се бунтуваха с омраза срещу нея. А тя на свой ред, макар и мъдра и недотам доверчива както предшественицата си, не успяваше да разбере кой е невидимият враг, който настройва всички срещу нея. От няколко месеца насам поне можеше да се радва на присъствието на красивата си внучка, Елена де ла Вега.” Това момиче е същото като моята мила дъщеря”, казваше си тя – „Така непокорна, красива. Но когато няма срещу какво да се бори, сама ще се погуби от лудориите си...”
- Не ми я взимайте, моля ви, не ми я взимайте... – плачеше бедно детенце и дърпаше от ръцете на един войник една огърлица.
Елена, която обичаше да се разхожда из бедните квартали, за да се почувства по- свободна далеч от етикета и обноските на двора, видя сцената и запретна роклята си, запътвайки се бързо натам.
- Какво правите, войник?! Заповядвам веднага да оставите детето!
- Подпалете къщите! – вика дойде някъде отзад.
Ядът в Елена растеше, тя грабна детето за ръка и се затича надолу, по посока на вика. Стигна точно преди факлата на друг войник да докосне една каруца със сено.
- Името ви, войнико! – заповяда тя, задъхвайки се.
- Това не е място за една госпожица, сеньорита. Вървете си оттук или ще си отидете насила!
- Казах, името ви! Как си позволявате да се държите така с внучката на кралицата!
- Простете, госпожице, не ви познах. Палим къщите на бедняците, защото това място ще ни е нужно за да построим открит базар. – изрече всичко без капка разкаяние, независимо, коя беше казала, че е тя. Нещо в надменния му поглед не й се хареса. – капитан Габриел Посадос, на вашите услуги.
- Заповядвам веднага да се изнесете с войската си оттук! Невъзможно е това да е заповед на кралицата! Веднага оставете хората!
Капитанът се почуди малко, но изпълни заповедтта, все пак нищо не биваше да достига до кралицата.
- Войници! Търгваме си!
Но още след няколкото направени от нея крачки, усети топлина върху тила си и когато се обърна, видя, че все пак бяха подпалили къщите.
- Безсрамник! – тя се върна и удари звучна плесница на капитан Посадос.
Извади собствената му шпага и я опря в гърлото му.
- Какво си мислите, капитане?
- Мехия, подай си шпагата. – каза той спокойно, гледайки я нагло. Замахна, но Елена беше бърза и парира удара му. Беше силен, но далеч не толкова добър като нея със шпагата. След няколко мига беше повален.
- Не си позволявайте волности, капитане.
- Да си вървим, принцесо, достатъчно с глупостите за днес.- отнякъде се чу студен, жабешки глас. Нейният надзорник в истинското му лице.
- Не и вие, Нарваес! – огледа се като малко животинче, избра посоката си за бягство, и се заттича натам. Но трима войника се изпречиха срещу й. Зачуди се какво да прави.
- Олеле, маймуни, помощ!
- Къде?! Къде?! – ококориха се младите глупави войници и направиха неориентирано завъртане в търсене на животните. През това време тя се изкачи пъргаво на покрива на една ниска къща, докато се смееше.
- Не можете да ги видите, господа, трябва ви огледало!- сърцето й слезе в петите – къщата , върху чиито покрив беше, бе обхваната от пламъци. Роклята й пречеше, но тя се прехвърли върху други няколко къщи. Войниците също вече бяха на покривите, по петите й. Нарваес гледаше отдолу студено, все едно тя не прави нищо учудващо. Елена стигна до покрива на една по- висока сграда, а до нея нямаше друга. Само заграждение с десетина крави.
- О, света Дево! – тя стисна зъби и скочи върху гърба на една крава. – хайде, животинче, кончетата не се сърдят, хайде направи го и ти, да полетим като вятъра – отчаяно говореше тя, но кравата преживяше, все едно няма човек върху й.
- О, кравичке, съжалявам, каза тя , извади една фиба от косата си и я убоде в хълбока. Кравата се ядоса, уплаши се и препусна доколокото можеше. Елена се хвана за врата й, кравата прескочи ограждението. Минаваше по окаяните бедни улици, пищеше, но кравата не спираше. Войниците вече бяха назад. Най- накрая кравата я хвърли от гърба си и тя прелетя и падна върху една сергия с плодове. Осъзна се по- бързо от хората около нея и се затича към едно изоставено заведение. Скри се зад бара, с лице към ъгъла и задиша тежко. Изведнъж изсвистя шпага и корсетът й беше съдран.
- Какво правиш тук, крадло!
****
- Честно казано, като помощница на чичо Алехандро в губернаторството съм наясно с доста неща, господа, и определено не мисля, че трябва да оставим на коменданта и най- малката възможност да решава нещо сам. Иначе ще се получи така, както са ни разказвали родителите ни. – Фернанда завърши убедително и загледа „публиката” си, която се състоеше от братовчед й Мигел, син на Алмудена и чичо й, няколко деца на изтъкнати граждани от Лос Анхелес и Федерико и Емилио, близнаците на Каталина и Тобиас.
- Разбира се, светлина на моите очи! Щом казваш, ако трябва ще пробода със шпагата си онзи негодник коменданта през едното ухо, та чак до другото – каза Емилио въодушевено, като показваше с ръка застраштелни движения – та чак... до... другото- завърши той. Фернанда се засмя:
- Емилио, моля те, аз се опитвам да бъда сериозна, а ти отново се впускаш в абсурдните си обяснения!
- М- м- м- моля? – примига той престорено засегнато – Йо соно твой най – искрен обожател, плийс, Фернанда!
- За жалост, Емилио, неведомите пътища на съдбата са те превърнали в същински бащичко и това никой не би могъл да оспори. – каза Мигел с усмивка.
- Братко, наистина си голям палячо! – каза брат му.
- Нон, нон! Когато спра коменданта с ей тези ръце, още преди първото му злодеяние вие всичи ще гледате като малки пиленца!- отсече Емилио с комичен патос, който според него беше категоричен, и излезе от кръчмата, която вече беше модерно кафене.
****
Мария Пия и Алфонсо лежаха прегърнати в леглото, загледани някъде в пространството.
- Скъпи, можеш ли да го повярваш? Ние вече остаряхме, приключенията ни свършиха.
- Мария Пия, ако трябва да бъда честен, все още си така красива, макар, че годините минават. За мен винаги ще си най- красивото видение в живота ми. – каза Алфонсо и я целуна по върха на носа. – Пък и аз също вече не съм най- красивия момък, така че ни остава само да поглеждаме по- рядко в огледалото и да се обичаме колкото се може повече.
- Да, скъпи. Но аз пропилях двадесет години от живота си борейки се със себе си и изпуснах младостта си. Не можах да те даря с твое дете...
- Аз обичам Фернанда все едно е моя, знаеш го...
- Знаеш ли, тя толкова ме притеснява. Все повече заприличва на Фернандо. Сега единственото в главата й е управлението на града, прекарва цялото си време в губернаторството и убеждава Алехандро да вдига данъците, все едно не знае, че хората са бедни.
- Но Мария Пия, да мислиш за бъдещето не е лошо, града има нужда от тези пари за да се модернизира!
- Не знам, Алфонсо, това ще я превърне в амбициозна жена, а който не знае спирка на желанията си никога не свършва добре... Да, обичах Фернандо, но той погуби целия си живот докато намери правилния път... Дано тя не последва съдбата му...
****
- Какво казваш, Бернардо? Роби? Мислех, че Алтамиран ще се спре поне за малко сред посрещането, което му устроих, но явно съм се лъгал. – Алехандро сваляше дрехите на „Зоро” и се обличаше в цивилни. – Не би могъл да вземе работата на селяните и да сложи роби на тяхно място! Тази вечер е посрещането му и най- вероятно поне ще загатне идеите си....
****
От каретата се подаде изящна обувка, последвана от водопад от зелено кадифе. Поеха ръката на дамата и тя слезе. Червените й коси се спускаха в красиво подредена прическа, а лукавата й усмивка в миг се смекчи, щом се поклони на кралицата.
- Ваше величество, за мен ще бъде радост да ви служа.
****
- Отбранявай се, Мигел, да, точно така! – шпагата падна от ръката на баща му. – Браво, сине! Аз остарявам, но истината е, че все още не би могъл да ме победиш, ако наистина не беше толкова добър фехтовач!
- Дон Алехандро, трябва вече тръгва за посрещане на нов комендант! – провикна се Долорес, която се придвижваше с бастунче, но все още беше все така весела и жизнена.
Двамата влязоха в трапезарията. Там вече бяха Алмудена, Алфонсо, Мария Пия, Алехандро и Фернанда.
- Скъпи, Диего и Есмералда ще дойдат направо там. Днес са погребали Асусена и.... – всички наведоха глава.
- Тя живя хубав живот. – каза Мария Пия – Сигурна съм, че Господ ще е щастлив да има жена като нея при себе си. Хайде да тръгваме, не бих искала да пропусна да видя лицето на новите беди в града.
****
Барабаните биеха, коменданта излезе на подиума.
-Здравейте, граждани на Лос Анхелес! Аз съм комендант Антонио Алтамиран. Радвам се, че всички сте тук, за да споделя с вас идеите, които имам. През последните години в град Лос Анхелес е царяло идилично управление. Разбира се, под спокойствието, развитието на града е гниело. Селяните са плащали ниски данъци, а са имали високи доходи. Испанският двор иска от нас да достигнем просперитета на други колониални градове в Америка....- Диего се покашля в тълпата:
- С извинение, комендант Алтамиран, но бих искал да ви представя испанската принцеса, Есмералда де ла Вега.
- Приятно ми е, коменданте – кимна Есмералда от тълпата.
- Както виждате, тук добре знаем какво иска испанският двор. Продължете, моля.- Коменданта преглътна ядно и продължи:
- Граждани! Искам да ви представя пътя към успеха на този град! Хазната ни трябва винаги да е пълна и бе решено, че нямаме възможността да плащаме за работна ръка. Затова, нашите братя французи ни подариха пратка от пет хиляди роби, които ще заемат вашите работни места! – из тълпата се чу ахкане, цялата фамилия де ла Вега не намери какво да каже. Погледа на коменданта смразяваше и най- непокорния дух. – Разбира се, - продължи той – ще получите в компенсация по един акър земя в севернята част на планините, черз който ще можете да поддържате домакинството си...
- Но там има само блата! Извика най – голямата дъщеря на Ренсо и Ана Камила, Асунсион.
- Управлението реши, че земите са годни за обработване, госпожице, и това е достатъчно.
- Диего... мисля че ще ни трябват много повече Зоровци от един.... – каза Есмералда тихо и се сгуши в него.
****
- Обърни се, крадло, и ще помисля дали да те пратя на бесилото! – извика мъжкият глас. Елена прихвана гневно роклята си, за да не остане гола и се обърна.
- Безсрамник! Как си позволявате! – хвана една гарафа за вино от бара и се завъртя да го удари. Той хвана ръката й и двамата застинаха на милиметри един от друг. Дъха им секна.
****
Още щом започна закритото празненство на коменданта, Алехндро излезе и се запъти към пристанището, преоблечен като селянин. Трябваше да намери корабите с робите и да разучи всичко. Разходи се малко и ги намери в дъното на пристанището. Плющяха бичове, на палубата горяха големи огньове, на които се печеше храна. Той се промъкна тихо и погледна през един от люковете в трюма. Там, като сардини, бяха натъпкани стотици роби, бели, черни, жълти, оковани, мръсни и болни. Навлезе във водата и заплува, за да разгледа и другите помещения през люковете. Чу силен вик и някой пльосна във водата до него, но за да се задържи на повърхността, избута Алехандро надолу.
- Никога не се дръжте така с една графиня, господа! – извика жената от водата. После Алехндро я хвана, опря я до кораба в тъмнината, още задъхан и плюещ вода.
- Щяхте да ме удавите госпожице, за Бога!
Лицето й се беше изчистило от водата и пред Алехaндро се разкри жена с красиво, непокорно лице и дълбоки, тъмни очи. Двамата се загледаха един в друг, дишайки тежко. Двама от екипажа скочиха и заплуваха към тях с викове. Те се спогледаха изплашено.
*КРАЙ*
Автор: ~*Tequilla sunrise*~
Нови проекти на актьорите след "Зоро: Шпагата и Розата"
Марлене Фавела-Cuidado con el angel Televisa 2008
Кристиян Мейер-Dona Barbara Telemundo 2008
Ерик Елиас-Tormenta en el paraiso Televisa
Автор: meryyy
Кристиян Мейер-Dona Barbara Telemundo 2008
Ерик Елиас-Tormenta en el paraiso Televisa
Автор: meryyy
Интервю с Марлене Фавела
Марлене Фавела: "Когато поискам нещо, го постигам!"Марленe, как започна да се занимаваш с теленовели?
-Започнах да се снимам първо в телевизионни реклами. Пет години правех само реклами, докато един ден ми се обадиха за кастинг за телевизионна програма. Наеха ме за водеща в родината ми Мексико. След това ми дадоха роля в теленовелата "Натрапницата".
В България излъчиха сериала "Срещу вълните на живота". Какви са впечатленията ти от тази теленовела?
-Това е първата теленовела, в която имам главната женска роля в родината ми. Преди това съм изпълнявала главни роли, но само извън Мексико. Със Себастиан (Рули) беше много приятно да се работи. Той е изключителен човек. Много хубава новела, това мога да кажа.
А какво ще ни разкажеш за "Зоро"?
-Суперщастлива съм, че имах възможността да се снимам в най-скъпата теленовела, правена някога! "Зоро" е невероятен сериал. Не зная дали си гледала игралния филм с Антонио Бандерас, но сериалът е страхотен. Героят на Кристиан е уникален, моята героиня също е очарователна. Историята е завладяваща. Съчетава мелодрама, екшън, авантюра.
Прилича ли Есмералда на Марленe?
-В известен смисъл имаме общи черти. Мисля, че във всяка моя героиня има част и от мен самата.
Как би се самоопределила с една дума?
-Най-точното описание за мен е постоянството. Когато поискам нещо, го постигам!
Имаш ли приятели в артистичните среди?
-Разбира се! Дори в момента съм заобиколена от много приятели. Моите приятелства не съществуват, докато продължават снимките на даден сериал. Те са за цял живот.
За какво мечтаеш?
-Да постигна успех! Но не успех в смисъл на слава, а личен успех. Искам да се реализирам като жена и като актриса. Преди да дойда в Колумбия, се снимах в първия си филм в Холивуд. Надявам се да имам успех и занапред.
Какво е любовта за теб?
-Всичко! Нямаш ли любов, нямаш нищо.
С кого би искала да работиш отново?
-Уаооо, с всички, с които съм работила! С режисьора на "Дива котка", с актьорите, с които съм се снимала. Няма актьор, за когото да кажа: "Не искам да се снимам отново с него!" Винаги взимам най-доброто от колегите си и се уча от тях.
Какви са недостатъците и положителните страни на Марленe?
-Недостатъци дал Господ! Пуша, не мога да спя спокойно, защото непрекъснато имам нови идеи в главата. Още преди да съм приключила с един проект, мисля за друг и така. А положителните ми черти са: искреност, чувствителност, работливост.
И накрая един поздрав за българските ти приятели.
-Хиляди целувки за всички в България! Чета форумите с огромно удоволствие! Благодаря за подкрепата!!
Автор: GuBs
неделя, 12 октомври 2008 г.
Биографията на Марлене Фавела
Пълно име:Силвия Марлене Фавела Мерас (Silvia Marlene Favela Meraz)Дата на раждане:5 Август 1976 г.
Зодия:Лъв
Месторождение:Сантяго Папаскиаро, Дуранго, Мексико
Родители:Силвия Мерас и Фелипе Фавела
Близки:сестри - Лаура дел Кармен (1970), Мабел (1971), Дебора (1991).
Семейно положението:неомъжена
Височина:176 см
Мексиканката Марлене Фавела е една от най-красивите актриси от малкият екран. Родена е в малко провинциално градче, но от дете мечтаела за голямата слава.
За да осъществи мечтата си, Марлене заминава за столицата. Там обаче тя няма никакви връзки и въпреки усилията си дълго време получава само малки епизодични роли. Но Марлене не се отказва и завършва актьорската школа към "Телевиса", продължавайки упорито да се явява на пробни снимки, като същевременно работи и като модел. Дотук, а и след това животът на красавицата от малкото градче, опитваща се да пробие в големия град, прилича досущ на героиня от сериал.
Първата й важна роля е на Моника в "Заради любовта ти", с Габи Спаник и Саул Лисасо. През 2000 година участва в "Къщата на плажа", в ролята на Малена, а през 2001 г. се снима в "Натрапницата" отново с Габриела Спаник. Първата й главна роля е в "Дива котка" с Марио Симаро и Адамари Лопес.
Когато започва подготовката на новелата "Дивата котка", за титулярка е определена Алисия Мачадо, а Марлене е нейна дубльорка. Но обстоятелствата се променят и ролята на Росаура взема Марлене. Щастливата случайност като че ли изненадва най - много самата нея.
Сериалът "Дива котка" се оказва много успешен. След него предложенията за главни роли започват да валят към Марлене. Тя за малко не получи ролята и във "Воалът на младоженката", но вместо нея бе предпочетена Сусана Гонсалес.
През 2004 г. се снима в хитовата продукция на "Телевиса" - "Руби", с Барбара Мори, Едуардо Сантамарина и Себастиан Рули, в ролята на Соня. На следващата година изиграва още една главна роля, в "Срещу вълните на живота" отново със Себастиан Рули.
Днес Марлене живее в Маями и е много щастлива. Постигнала е всичко, за което е мечтала и дори повече. Единственото, което й липсва от родното й Мексико, е кухнята. Също така я дразни, когато я сравняват с Адела Нориега, защото държи да се наложи в света на телевизията като актриса със собствен стил.
През 2007 година Марлене получи главните роли в две мегапродукции. Едната е на компания "Телемундо" - "Зоро" ("Zorro la espada y la rosa"), където си партнира с Кристиан Майер и Ерик Елиас, а другата на "Телевиса" - "Любов без грим" ("Amor sin maquillaje"). Там нейни партьори са Лусия Мендес, Алехандро Ибара, Кармен Монтехо, Сесар Евора и др.
* Филмография
Зоро (Zorro: la espada y la rosa), 2007 г.—Есмералда
Любов без грим (Amor sin maquillaje), 2007 г.—Пина
Срещу вълните на живота (Contra viento y marea), 2005 г.—Наталия Солер
Руби (Rubi), 2004 г.—Соня
Velo de novia II, 2003 г.—Анхелес
Дивата котка (Gata salvaje), 2002 – 2003 г.—Росаура Риос
Любов и омраза (Entre el amor y el odio), 2002 г.—Сесилия
Navidad sin fin, 2001 г.—Кикис
Натрапницата (La Intrusa), 2001 г.—Лупита
Ангелско личице (Carita de angel), 2000 г.—Амбар Ферер
Къщата на плажа (La casa en la playa), 2000 г.—Малена Нуньес
DKDA, 1999 г.—Джина
Mujeres enganadas, 1999 г.—Летисия
Заради любовта ти (Por tu amor), 1999 г.—Моника
Infierno en el paraiso, 1999 г.—Патрисия
Автор: katitoo
Музиката от сериала
Саундтрака към новелата,"Зоро:шпагата и розата" се казва „Циганска любов”(Amor Gitano),изпълнява се от световно известната черна перла на музиката Бионсе и Алехандро Фернандес,известен испански изпълнител.Наистина песента от хитовата новела ни запленява веднага.Нежният глас на Бионсе и топлия,шоколадов глас на един от най-любимите испански певци се преплитат и се получава едно невероятно изпълнение,което разкрива колко добър е сериала и,че няма да изпуснем и момент!Всички знаем каква невероятна певица и човек е Бионсе,но нека научим нещо и за нейния дуетен партньор,Алехандро Фернандес.Това ще разберем най-добре от мнението на съгражданите и феновете му.
В едно интервю,Кандела Феро казва за него: “Алехандро Фернандес е роден съблазнител. Той обаче е много по – срамежлив отколкото съм си представяла, особено когато говори за личния си живот както и за чувствата си. За мен беше голяма чест да разговарям с една от големите звезди на латиноамериканската музика, но повече от всичко ми беше приятно да разговарям с един образован мъж, с един напълно отдаден баща и с галантен мъж, който не се бои да отвори вратите на сърцето си.”
В същото това интервю,сам за себе си той разкрива своето дълбоко уважение към баща си дон Висенте Фернандес.Алехандро говори и за безкрайната си любов към синовете си, за страстта си към модата, конете, филмите и към своята божествена аура.
Линк към интервюто:http://www.youtube.com/watch?v=b--iQK_u8Fo
Текст на песента:
Alejandro Fernandez y Beyonce - "Amor Gitano"
Ven y quedate conmigo, dame el corazon
Vida mia estoy muriendo lento en mi prision
Anda dime lo que sientes, quitate el pudor
Y deja de sufrir, escapa con mi amor
Despues te llevare hasta donde quieras
Sin temor y sin fronteras, hasta donde sale el sol
Contigo soy capaz de lo que sea
No me importa lo que venga por que ya se a donde voy.
Soy tu gitano, tu peregrino
La unica llave de tu destino
El que te cuida mas que a su vida
Soy tu ladron.
Soy tu gitana, tu companera
La que te sigue, la que te espera
Voy a quererte aunque me saquen el corazon
Y aunque nos cueste la vida
Y aunque duela lo que duela
Esta guerra la ha ganado nuestro amor.
Esta guerra la ha ganado nuestro amor.
Yo naci para tus ojos, para nadie mas
Siempre voy a estar en tu camino
Alma de mi alma, corazon de tempestad
Dime por donde ir, despues te llevare hasta donde quiero
Sin temor y sin fronteras hasta donde sale el sol
Contigo soy capaz de lo que sea
No me importa lo que venga por que ya se a donde voy.
Soy tu gitano, tu peregrino
La unica llave de tu destino
El que te cuida mas que a su vida
Soy tu ladron.
Soy tu gitana, tu companera
La que te sigue, la que te espera
Voy a quererte aunque me saquen el corazon
Y aunque nos cueste la vida
Y aunque duela lo que duela
Esta guerra la ha ganado nuestro amor.
Y aunque nos cueste la vida
Y aunque duela lo que duela
Esta guerra la ha ganado nuestro amor.
Nuestro amor. (x3)
Превод
Алехандро Фернандес и Бионсе - "Циганска любов"
Ела и остани с мен, дай ми сърцето си
Живот мой, бавно умирам в затвора си
Хайде, кажи ми какво чувстваш, освободи се от срамежливостта
И спри да страдаш, избягай с любовта ми
После ще те отведа където пожелаеш
Без страх и без граници, към изгряващото слънце
С теб съм способна на всичко
Не ме интересува какво предстои, защото вече знам накъде отивам.
Аз съм твоят циганин, твоят скитник
Единственият ключ към съдбата ти
Този, който се грижи повече за теб, отколкото за живота си
Аз съм твоят крадец.
Аз съм твоята циганка, твоята спътница
Тази, която те следва, която те чака
Ще те обичам дори да ми изтръгнат сърцето
И дори да ни струва живота
И колкото и да боли
Тази война е спечелена от любовта ни.
Тази война е спечелена от любовта ни.
Аз съм родена за твоите очи, за никой друг
Винаги ще съм на пътя ти
Душа от душата ми, бурно сърце
Кажи ми накъде да вървя, после ще те отведа където пожелаеш
Без страх и без граници, към изгряващото слънце
С теб съм способна на всичко
Не ме интересува какво предстои, защото вече знам накъде отивам.
Автор: katitoo
събота, 11 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)